— Кал — отрони той и го затърка колкото се може по-радикално.
— Обратно? — каза накрая и посочи зелената вратичка. Прокоп вяло се съгласи. Човекът с лулата го поведе назад чак до старата крепостна стена и там се наведе, като подпря ръце на коленете си.
— Качвайте се — нареди му сухо.
Прокоп се хвана за провисналите храсти и се покатери на зида. Плачеше му се от срам.
И това, и това още на всичкото отгоре: когато издраскан и подпухнал, омърлян с кал, страшен и унижен той се прокрадваше по стълбите към „кавалерската“ си стая, срещна го принцеса Вили. Прокоп поиска да се престори, че не е той или че не я познава, или нещо подобно, с една дума не я поздрави и се запъти нагоре като монумент от кал; и като профуча край нея, долови учудения й, високомерен и наистина твърде обиден поглед. Прокоп се спря, като че ли го удариха.
— Почакайте — ревна той и изтича долу при нея, а челото му щеше да се пръсне от гняв. — Идете — изкрещя той — и им кажете, кажете им, че… че плюя на тях и… че няма да позволя да ме държат затворен, разбрахте ли? Няма да позволя — изрева той и така удари с юмрук перилото, че то издрънча; след което отново изтича в парка, като остави зад себе си принцесата бледа и почти вцепенена.
Малко след това някой изкалян до неузнаваемост се втурна в портиерната, преобърна дъбовата маса върху вечерящото старче, хвана Боб за гърлото и така драсна главата му о стената, че наполовина го скалпира и съвсем го зашемети; после грабна ключовете, отвори вратата и се втурна навън. Там се сблъска с патрулиращото войниче, което веднага му извика предупредително и свали пушката си от рамото; но преди да успее да стреля, неизвестният започна да го разтърсва, изтръгна пушката от ръката му и с приклада му разби ключицата. Притичаха обаче двама часови, които бяха най-близо; тъмната фигура хвърли по тях пушката и се втурна обратно в парка.
Почти в същия миг бе нападнат нощният пазач на изхода В: някакъв черен и голям човек започна неочаквано да му нанася страшни удари в долната челюст. Пазачът, рус исполин, безкрайно изненадан отначало, не можа да гъкне, докато не му хрумна да изсвири; тогава неизвестният, като изруга страшно, го пусна и побягна обратно в черния парк. След това бяха вдигнати по тревога подкрепленията и многобройни патрули започнаха да претърсват парка.
Някъде около полунощ някой разкърти балюстрадата на терасата и започна да хвърля десеткилограмови камъни по часовия, който се разхождаше долу на дълбочина десетина метра. Войникът стреля, след което отгоре се изсипа порой от политически обиди и настъпи тишина. В този миг пристигнаха повиканите от Дикелн кавалеристи, а целият балтински гарнизон се зае да мушка с щиковете си в храстите. В замъка отдавна вече никой не спеше. В един часа край тенис корта намериха зашеметен войник без пушка. Скоро след това в брезовата горичка се раздаде кратка, но честа престрелка; слава богу, никой не беше ранен. Карсон със загрижено лице настойчиво молеше принцеса Вили да се прибере у дома, но тя трепереща, най-вероятно от нощния хлад, бог знае защо, се решаваше да стои на полесражението. Със странно разтворени очи принцесата му каза да благоволи да я остави на мира. Карсон сви рамене и я остави да прави щуротии.
Въпреки че около замъка имаше цяла тълпа хора, някой от гъсталака започна най-методично да чупи прозорците на старинната сграда. Настъпи суматоха, защото тъкмо в този миг се чуха и два-три изстрела от пушка откъм шосето. Карсон изглеждаше крайно обезпокоен.
През това време принцесата, затаила дъх, вървеше по пътечката между червените букове. Изведнъж със страшна бързина се зададе огромна черна фигура, застана пред нея, заплаши я с юмруци и изкрещя нещо в смисъл, че всичко това е позорно и скандално; после отново потъна в гъсталака, който изпращя, и изтръска на земята тежката дъждовна влага. Принцесата се върна и задържа патрула; нямало никой. Очите й се бяха разширили и пламтяха, като че ли имаше треска. След малко се чу стрелба откъм храстите зад езерото; съдейки по звука, изстрелите бяха от ловна пушка. Карсон изруга ахмаците от стопанския двор да не се бъркат в тая работа, че щял да им скъса ушите. Той все още не знаеше, че там някой беше пребил с камък един породист датски дог.
На разсъмване намериха Прокоп дълбоко заспал на шезлонга в японската беседка. Беше ужасно изподраскан и окалян, а дрехите му висяха на парцали; на челото му имаше буца колкото юмрук, а косите му залепени от спечена кръв. Карсон поклати глава над спящия герой на изтеклата нощ. После тихичко се дотътри Паул и грижливо наметна похъркващия Прокоп с топло одеяло; донесе леген с вода и чисто бельо и съвсем нов спортен костюм от господин Дребайн и се отдалечи на пръсти.