Само двама цивилни, които не се хвърляха в очи, с пистолети в задния джоб, се разхождаха чак до сутринта близо до японската беседка с непринуденото лице на хора, които дебнат изгрева на слънцето.
XXVI
Прокоп си въобразяваше, че след тази нощ ще се случи бог знае какво; не последва нищо, или по-скоро започна да го следва човекът с лулата — единственият, от когото Прокоп се понабояваше. Този човек се казваше Холц — име, което говореше много малко за тихата му и бдителна същност. Където и да се запътеше Прокоп, той неотлъчно се движеше на пет крачки след него; Прокоп жестоко се дразнеше и по цял ден го разиграваше по най-рафиниран начин: сновеше например насам-натам по една къса пътечка по петдесет, по сто пъти, като очакваше, че на Холц ще му омръзне на всеки двайсет крачки да се обръща кръгом; на Холц обаче не му омръзваше. Тогава Прокоп започна да тича и правеше по три обиколки на целия парк; Холц мълчаливо се носеше след него, като не преставаше да пуфка с лулата си, докато Прокоп така се изморяваше, че гърдите му започваха да свирят като локомотив. Карсон този ден изобщо не се появи; явно беше разгневен. Привечер Прокоп се дигна и се отправи към лабораторията си, съпровождан, разбира се, от мълчаливата си сянка. Като влезе в сградата, където се помещаваше лабораторията, поиска да затвори вратата след себе си; но Холц пъхна крак между вратата и влезе след него. И тъй като в преддверието някой беше поставил кресло, стана ясно, че Холц няма да се помръдне оттук. Е, добре, така да бъде. В лабораторията Прокоп майстореше нещо тайнствено, докато Холц сухо и кратко похъркваше в преддверието. Към два часа след полунощ Прокоп напои с газ някаква връв, запали я и с най-голямата бързина, на която беше способен, се втурна навън. Холц мигновено излетя от креслото и се втурна подир него. След сто крачки Прокоп се хвърли по лице в някаква канавка; Холц застана над него, като разпалваше лулата си. Прокоп повдигна глава и поиска да му каже нещо, но преглътна думите си, защото се сети, че по начало не разговаряше с Холц; протегна обаче ръка и като дръпна крака му, го събори на земята.
— Внимание — кресна му той и в същия миг в лабораторията се чу порядъчен взрив, и парчетии от камъни и стъкла полетяха със свистене над главите им. Прокоп стана почисти се как да е и побягна от това място, следван от Холц. В този миг на местопроизшествието се стичаха патрули и пристигаше автомобил с пожарникари.
Това беше първата заплаха, адресирана към Карсон. Ако и сега не дойде да преговаря, ще има и по-лоши неща.
Карсон не дойде; вместо него се получи нова легитимация, очевидно за друга експериментална лаборатория. Прокоп побесня. Добре, рече си той, този път ще им покажа на какво съм способен. Той побягна в тръс към новата си лаборатория. Обмисляше пътем как по-убедително да изрази протеста си; реши се да използва избухлив поташ, който се възпламенява чрез вода. Но когато пристигна пред новия павилион, ръцете му увиснаха безпомощно. Безобразие, тоя Карсон е същински дявол!
В съседство с лабораторията се намираха къщички, най-вероятно на хората от заводската охрана; в градинката лудуваха цяла дузина деца, а една млада майка друскаше ревящо червеникаво животинче. Като забеляза свирепия поглед на Прокоп, тя се стресна и престана да пее.
— Добър вечер — промърмори Прокоп и се помъкна назад със свити пестници. Холц на пет крачки след него.
По пътя към замъка той срещна принцесата на кон сред цяла кавалкада офицери. Сви в една странична алея, но принцесата, като препускаше в тръс, бързо насочи коня си след него.
— Ако искате да пояздите — каза тя бързо и тъмното й лице за миг се наля с кръв. — Премиер е на ваше разположение.
Прокоп се отдръпна пред танцуващия Уърлуинд. През живота си той не се беше качвал на кон, но не би го признал за нищо на света.
— Благодаря — каза, — не е необходимо… да ми се подслажда… арестът.
Принцесата се намръщи; естествено беше съвсем неуместно да разговаря точно с нея по този въпрос; но преглътна и каза, обобщавайки ловко укора и поканата:
— Не забравяйте, че в замъка сте мой гост.
— Струва ми се, че не съм се натискал за това — измърмори Прокоп твърдоглаво, като следеше и най-малкото движение на нервния кон.
Принцесата раздразнено пришпори. Уърлуннд изпръхтя и започна да се изправя на задните си крака.
— Не се страхувайте от него — подхвърли Вили с насмешка.
Прокоп се намръщи и удари коня по устата; принцесата вдигна бича, като че ли искаше да го удари през ръката. Кръвта нахлу в главата на Прокоп.