Прокоп се възползва от първите дни след споразумението, за да проучи всестранно терена в радиус от четири километра относно възможностите за бягство. Изгледите бяха съвсем лоши, като се имаше пред вид охраняваната зона, която функционираше отлично. Прокоп измисли няколко начина как да убие Холц; за нещастие разбра, че неговият ангел-пазител изхранва пет деца, освен тях майка си и сакатата си сестра, а на всичкото отгоре е лежал три години в затвора за убийство. Тези обстоятелства не бяха много окуражаващи.
Утешителното за Прокоп беше до известна степен това, че в него предано и почти страстно се беше влюбил Паул, ключарят в пенсия, който беше щастлив, че има на кого да служи; нежното старче много се измъчваше, че го бяха намерили много бавен, за да прислужва на княжеската маса, Прокоп понякога изпадаше в истинско отчаяние от неговите прояви на внимание, които той почтително му оказваше, но които явно го затрудняваха. Освен това към Прокопа страшно се привърза доктор Крафт, възпитателят на Егон, червенокос като лисица човек и страшно нещастен в живота; той беше извънредно образован, падаше малко теософ, а беше и най-лекомисленият идеалист, какъвто можеше да си представи човек. До Прокоп се приближаваше изпълнен със стеснение и му се възхищаваше невъздържано, тъй като го смяташе най-малкото за гений. Той наистина познаваше отдавна научните статии на Прокоп и дори градеше на тях теософско обоснование на най-низшия кръг, или, нека го кажа на прост език, на материята. Беше и пацифист, и досадник, каквито са всички хора с прекалено благородни възгледи.
Накрая на Прокоп му омръзна безкрайното скитосване покрай охраняваната зона и все по-често започна да се отбива в лабораторията, за да работи върху своите си неща. Залови се да проучва старите си бележки и попълва празните места; той доби и веднага отново унищожи цял ред взривни вещества, които потвърждаваха най-смелите му хипотези. През тези дни той беше почти щастлив, но вечер странеше от хората и тъгуваше под спокойния надзор на Холц, отправил поглед към облаците, звездите и свободния далечен хоризонт.
И странно, още едно нещо привличаше вниманието му; щом дочуеше тропот на конски копита, заставаше до прозореца и гледаше ездача, независимо дали беше някакъв коняр, офицер или самата принцеса, с която той не разговаряше от онзи ден, и с навъсени от напрегнато внимание очи наблюдаваше с интерес как язди. Така той установи, че ездачът всъщност не седи само ей така на седлото, а донякъде стои изправен на стремената; и че работи не със задника си, а с коленете; че конят не го друса като чувал с картофи, а самият ездач активно следва ритъма на движението. Всичко това може би е много просто на практика, но за наблюдателя-инженер бе твърде сложен механизъм, особено когато конят започваше да се изправя на задните си крака, да рита или да танцува, като трепереше в благородната си и чувствителна плахост. Прокоп изучаваше всичко това, скрит дълги часове зад завесата на прозореца. И един прекрасен ден помоли Паул да нареди да му оседлаят Премиер.
Паул се смути много; опита се да обясни, че Премиер е огнен и почти необязден черен жребец, който на никого не се подчинява, но Прокоп кратко повтори нареждането си. Костюмът му за езда беше приготвен в гардероба; облече го с леко чувство на суетност и се втурна на двора. Там вече танцуваше Премиер, като влачеше подире си коняря, който го държеше за юздата близо до устата. Както беше видял да правят другите, Прокоп се зае да успокоява коня, като го милваше по ноздрите и челото. Жребецът се поуспокои, само краката му танцуваха в златистия пясък. Прокоп предпазливо се опита да се приближи до него отстрани; и когато се накани да вдигне крака си към стремето, Премиер светкавично го ритна със задния си крак и отмести задницата си, така че Прокоп едва имаше време да отскочи. Конярят кратко се засмя; това беше достатъчно; Прокоп стремително атакува хълбока на коня, не стана ясно как вкара върха на ботуша си в стремето и се изхвърли нагоре. В първия миг той не можеше да разбере какво става; всичко се завъртя, някой извика, единият крак на Прокоп беше във въздуха, докато другият беше останал в стремето; Прокоп тежко се стовари на седлото и с всичка сила стисна коленете си. Това му възвърна съзнанието тъкмо когато Премиер, като ужилен, изхвърли нагоре задницата си; Прокоп бързо легна назад, отново зае изходното положение и конвулсивно дръпна юздите. Животното се изправи като свещ на задните си крака; Прокоп стискаше коленете си като клещи и свря главата си между ушите на жребеца, като се пазеше с всички сили да не прегърне врата му, защото се страхуваше, че ще изглежда смешен. Висеше всъщност само на коленете си. Премиер застана отново на четирите си крака и започна да се върти като пумпал; Прокоп се възползува от това; за да вкара и другия си крак в стремето.