— Не го притискайте толкова — извика конярят, но Прокоп беше доволен, че държи коня между коленете си. Жребецът по-скоро от отчаяние, отколкото от зла воля се опитваше да събори странния си ездач; въртеше се и хвърляше къчове, така че под копитата му бликаха истински фонтани от пясък и целият кухненски персонал излезе на двора да наблюдава дивото зрелище. Пред погледа на Прокоп се мерна Паул, който от страх притискаше салфетката до устата си, а доктор Крафт изтича, развял на слънцето рижия си перчем, и с риск на живота си поиска да хване Премиер за юздечката.
— Оставете го — извика Прокоп, заслепен от гордост, и пришпори жребеца. Господи! Премиер, на когото това не беше се случвало, подскочи и полетя като стрела към парка. Прокоп сви глава между раменете си, като правеше сметка да падне по-безболезнено — като кълбо, — когато полети към земята; иначе се държеше в стремената, наведен напред, подражавайки несъзнателно на жокей-състезател. Когато прелетя така покрай тенис корта, той съгледа там няколко бели фигурки; обзе го желание да се изфука и започна да шиба с бича хълбоците на Премиер. Сега вече подивелият кон загуби съвсем ума си; след няколко неприятни скока встрани той седна на задницата си и изглеждаше, като че ли ще се преобърне; но вместо това полетя като пощръклял през лехите. Прокоп разбираше, че сега всичко зависи от това, дали ще успее да задържи главата му изправена, за да не се преобърнат и двамата върху несигурния терен, и с цялата си тежест дръпна юздите. Премиер се изправи на задните си крака, облян в пот, и най-неочаквано се понесе благоразумно в тръс. Това беше победа.
На Прокоп безкрайно му олекна; едва сега той можеше да изпробва всичко, което се беше опитал да изучи така старателно, висшата академична езда… Треперещият кон се подчиняваше безпрекословно на юздите, а Прокоп, горд като бог, го насочи по криволичещите пътеки на парка право към тенис корта. Ето, зърна вече зад храстите принцесата с ракета в ръце и пришпори Премиер в галон. В този миг принцесата млясна с език, Премиер се вдигна въз въздуха и полетя към нея като стрела през храстите; а Прокоп, изобщо неподготвен за такова висше изпълнение, излетя от стремената и през главата на коня се озова в тревата. В същия миг усети, че нещо изпука, и за секунда загуби съзнание от болка.
Когато дойде на себе си, видя принцесата и трима господа, заели смутената поза на хора, които не знаят дали да се смеят, или да се притекат на помощ. Прокоп се повдигна на лакти и се опита да мръдне левия си крак, неестествено изкривен под него. Принцесата се приближи с въпросителен и вече малко поизплашен поглед.
— Така — каза Прокоп твърдо, — сега ми счупихте крака. — Ужасно го болеше и съзнанието му се губеше от сътресението; въпреки това направи нов опит да стане. Когато дойде пак на себе си, лежеше в скута на принцесата и Вили бършеше потното му чело със силно напарфюмираната си кърпичка. Въпреки страшната болка в крака той виждаше всичко като в просъница.
— Къде е… конят — промълви той несвързано и започна да стене, когато двама градинари го положиха върху донесената пейка и го понесоха към замъка. Паул се превърна във всичко възможно: в ангел, милосърдна сестра и родна майка, подтичваше, оправяше възглавницата под главата на Прокоп и капеше върху устните му коняк; след това седна до леглото и Прокоп силно стискаше ръката му в пристъпите на болката, като търсеше подкрепа в допира с тази мека и старчески лека ръка. Доктор Крафт стоеше до краката му с насълзени очи, а дори и Холц, явно разчувстван, разпори хокейския му брич и сложи мокър компрес на бедрото. Прокоп стенеше тихо и от време на време се усмихваше с посинели устни на Крафт или на Паул. Но ето че пристигна полковият лекар, един по-подготвен касапин, придружен от асистента си, и без много да му мисли, се зае с крака на Прокоп.