— Ъхъ — каза той, — комплицирана фрактура феморис и така нататък, най-малко шест седмици на легло, няма как.
Той избра две шини и се започна една мъчителна работа.
— Дърпайте крака — нареди той на асистента си, но Холц учтиво отстрани нервния младок и сам се залови да дърпа учудения крайник с цялата си сурова и жилава сила. Прокоп захапа възглавницата, за да не зареве като звяр от болка, и съзря измъченото лице на Паул, по което се бяха изписали като в огледало всичките му собствени страдания.
— Още малко — избоботи бавно докторът, като опипваше счупеното; Холц мълчаливо и здраво задърпа. Крафт изпъхтя, като мънкаше нещо в истинско отчаяние. Касапинът се зае бързо и сръчно да бинтова шините и измърмори, че утре ще залее с гипс тоя пусти крак. Най-сетне всичко свърши, болката наистина беше ужасна и изпънатият крак беше отпуснат като мъртъв, но поне касапина го нямаше, само Паул ходеше на пръсти и като фъфлеше с меките си устни, търсеше начин да облекчи страданията на Прокоп.
Тогава пристигна Карсон с кола и като вземаше по четири стъпала наведнъж, се втурна към Прокоп. Стаята се изпълни с бурното му съчувствие, веднага стана някак си по-весело и се почувства нещо мъжко; утешавайки Прокоп, Карсон бърбореше врели-некипели и изведнъж плахо и приятелски помилва рошавата глава на Прокоп, в този миг Прокоп прости на отявления си враг девет десети от мръсотиите му. Карсон премина като порив на вятър, но ето че по коридора взе да се движи нещо тежко, двете крила на вратата се разтвориха едновременно и двама лакеи с бели ръчища вкараха вътре парализирания княз. Князът още от вратата помаха с невероятно мършавата си и дълга ръчица да не би Прокоп от изключително страхопочитание да стане по чудо и тръгне да посрещне негова Светлост. После нареди да го привдигнат и издаде няколко изречения на най-благосклонно съчувствие.
Едва изчезнало това видение, някой почука на вратата и Паул зашушука с някаква камериерка. Тутакси влезе принцесата, все още облечена с белите си дрехи за тенис, и по кафявото й лице се четеше упорство и разкаяние; идваше доброволно да се извини за безподобното си хулиганство. Но преди да успее да поговори, суровото и грубо издялано лице на Прокоп засия в детска усмивка.
— Е, как — гордо каза пациентът, — страх ли ме е от коня или не?
Принцесата се изчерви така, както никой не би очаквал от нея, това я раздразни и смути. Все пак тя успя да се овладее и веднага влезе в ролята си на възпитана домакиня; съобщи на Прокоп, че ще дойде един професор-хирург и го попита какво желае да яде, иска ли нещо за четене и тем подобни. Нареди на Паул два пъти дневно да я осведомява за състоянието на болния, някак си от разстояние подравни нещо на възглавницата и с леко кимване си отиде.
Когато не след дълго пристигна с кола прочутият хирург, наложи се да почака няколко часа, като недоумяващо въртеше глава. Инженер Прокоп беше благоволил да заспи дълбок сън.
XXVIII
Естествено, прочутият хирург не одобри работата на военния касапин, отново се зае да разтяга счупените части на крайника, накрая заля всичко с гипс и каза, че вероятно Прокоп ще остане куц с левия крайник.
За Прокоп настанаха славни дни на лежачка. Крафт му четеше Сведенборг, Паул — различни семейни алманаси, а пък принцесата отрупа леглото на страдалеца с всички луксозни подвързани издания на световната литература. Накрая на Прокоп му омръзнаха алманасите и той започна да диктува на Крафт строен труд по деструктивна химия. За учудване най-много обикна Карсон, чието нахалство и безогледност му допадаха, тъй като зад тях той откри големи планове и смахнатия фанатизъм на един милитарист с принципи от международен мащаб. Паул се намираше на върха на блаженството; сега беше нужен от сутрин до вечер и можеше да служи на Прокоп с всяко свое дихание и с всяка стъпка на патравите си крака.
Лежиш скован от материята, подобен на съборен дънер, но нима не усещаш искренето на страшните и непознати сили в тази неподвижна материя, която те сковава? Дремеш върху пухените възглавници, натъпкани с повече енергия, отколкото цяла бъчва е динамит. Тялото ти е заспало взривно вещество, а дори и треперещата, повехнала ръчица на Паул крие в себе си по-голяма бризантна сила, отколкото мелинитовата капсула. Люлееш се неподвижен в океан от неизмерими, неразложени, неразкъртени сили; всичко това около тебе не представлява просто мирни стени, тихи хора и шумяща листовина на дърветата, а е муниционен склад, космически погреб, приготвен за страхотен взрив; почукваш с пръст по материята, като че ли проверяваш бъчви с екразит, доколко са напълнени.