Ехе-е-е сега ще й покаже, сега ще й покаже на тази надменна госпожичка на какво е способен. Да, сега ще си позволи една порядъчна експлозия, нещо съвсем различно от експерименталните му гърмежи там на Била Хора, където на всичкото отгоре трябваше да се крие и от полицията; това ще бъде славна и свободна експлозия, огнен стълб до небето, великолепна сила, голям гръмотевичен удар; небесата ще се разцепят от огнената мощ, а искрата, произведена от ръката на човека.
Четири без пет. Прокоп бързо запали шнура и с часовник в ръце полетя назад, като накуцваше леко. Още три минути: по дяволите, бягай по-бързо. Две минути. И в този миг отдясно зърна принцесата, придружена от Карсон, да се насочва към експлозивната яма. За миг той се вдърви от ужас и изрева предупредително; Карсон се спря, но принцесата, без даже да се огледа, продължи да върви; Карсон заситни подир нея, като явно се стараеше да я убеди да се върне. Като превъзмогна острата болка в крака си, Прокоп препусна стремглаво след тях.
— Легнете — изрева той. — По дяволите, легнете!
Лицето му беше толкова страшно и яростно, че Карсон пребледня и с два големи скока се просна в дълбоката канавка. Принцесата продължаваше да върви; до ямата оставаха не повече от двеста метра. Прокоп захвърли часовника на земята и препусна след нея.
— Лягайте — изрева той и я хвана за рамото.
Принцесата рязко се обърна и го премери със смаян поглед. „Какво си позволявате“ — искаше да каже; в същия миг Прокоп я повали с двата си пестника на земята и се стовари върху нея с цялата си тежест.
Жилавото, тънко тяло отчаяно се замята под него.
— Змия — изсъска Прокоп и като дишаше тежко, притисна принцесата с всичката си сила на гърдите си към земята. Тялото под него се изви като лък и се плъзна настрани; но за учудване от стиснатата уста на принцесата не се чу нито звук, само бързо и учестено дишане в трескава борба. Прокоп вмъкна коляно между нейните колене, за да не му се изплъзне, и с длани запуши ушите й, като съобразяваше светкавично, че могат да й се спукат тъпанчетата от експлозията. Остри нокти се впиха във врата му и усети, че по лицето го ухапаха четири кучешки зъба на побесняла невестулка.
— Звяр — изсумтя Прокоп и се опита да се освободи от захапалото го животно; тя обаче не отпускаше — впила се в него, гърлото й издаде гукащ звук, тялото й се изпъваше като вълна и се преобръщаше като в гърч. Познатият силен парфюм омая Прокоп; сърцето му подплашено се разтупа, той поиска да скочи на крака, без да мисли вече за експлозията, която трябваше да се чуе в най-близките секунди. Сега обаче той почувства, че тракащите като зъби колене обхванаха крака му и две ръце прегърнаха главата и обвиха врата му; а по лицето си усети влажно, горещо и треперещо докосване на устни и език. Зави от ужас и потърси с устните си устните на принцесата. В този миг се разнесе страхотна експлозия, стълб от глина и камъни се изтръгна от земята, нещо силно удари Прокоп по темето, но той даже и не разбра, защото в същия миг потъваше в горещата влага на бездиханните уста и целуваше устните, езика, зъбите, отворената и гукаща уста; гъвкавото тяло под него изведнъж се отпусна и започна да потръпва на дълги вълни. Прокоп забеляза или поне така му се стори, че Карсон стана и се огледа, но побърза отново да легне на земята. Треперещите пръсти гъделичкат врата на Прокоп в непоносима и дива наслада; пресипналата уста целува, лицето и очите му с къси, тръпнещи целувки, докато Прокоп жадно се впива в пулсиращата жарава на ухаещата шия.
— Скъпи, скъпи — гъделичка и пари в ушите му горещ, влажен шепот, нежни пръсти се заравят в косата му, омекналото тяло се напряга и продължително се прилепва до него с цялата си дължина; и Прокоп се впи в бликащите устни с безкрайна стенеща целувка.
Сссс! Отблъснат с лакът, Прокоп скочи на крака и почна да търка челото си като пиян. Принцесата седна и се зае да оправя косите си.
— Подайте ми ръка — заповяда тя сухо, бързо се огледа и веднага притисна подадената ръка до пламтящото лице; внезапно и рязко я отблъсна, изправи се, замря и с широко разтворени очи се загледа някъде в празното. Прокоп усети пак тръпка на страх пред нея, поиска да се хвърли към нея; тя нервно тръсна рамото си, като че ли искаше да се освободи от нещо; той видя, че тя ужасно си хапе устните. Едва сега се сети за Карсон; намери го недалеч да лежи по гръб — но не вече в канавката — и весело да примигва към синьото небе.