Тя отвори, облещи очи и рязко се измъкна от ръцете му. Бяха на две крачки от главната алея. Прекара длани по лицето си като човек, който се събужда от сън; отстъпи несигурно и опря чело о дъбовия ствол. Едва я изпусна от лапите си, и сърцето на Прокоп взе да се цепи от гнусни унизителни съмнения; аз, господи, аз за нея съм само слуга, който… изглежда… само я пали във… във… в момент на невменяемост, когато… когато е сломена, е самотна или не знам какво; сега ще ме отритне като куче, за да може друг път отново… някой друг… Приближи се до нея и грубо сложи ръка на рамото й. Тя се обърна кротко с плаха, почти боязлива и покорна усмивка.
— Не, не — зашепна тя, като събра молитвено ръце, — моля, вече не…
Сърцето на Прокоп се пръскаше от внезапно преизпълнилата го нежност.
— Кога — измърмори, — кога ще ви видя пак?
— Утре, утре — прошепна тя неспокойно и заотстъпва към замъка. — Трябва да вървя. Тук не бива.
— Утре, къде? — настоя Прокоп.
— Чак утре — повтори тя нервно, зиморничаво се сгуши в себе си и мълчаливо забърза.
Пред замъка му подаде ръка:
— Сбогом.
Пръстите им трескаво се сплетоха; без да съзнава, той се опита да я притегли към себе си.
— Недей, сега недей — процеди тя и го опари с пламенен поглед.
Експерименталният взрив на Вицит не причини някакви по-големи щети. Съборени бяха само няколко комина по близките къщи, а въздушната вълна счупи някои прозорци. Пукнаха се и големите витрини в стаята на княз Хаген; в този миг недъгавият човек се изправи с усилие и, застанал като войник, зачака следващата катастрофа.
Компанията в господарската резиденция се беше събрала след вечеря и си пиеше кафето, когато Прокоп влезе и потърси с очи направо принцесата; не можеше да понася повече изгарящите мъки на съмненията. Принцесата пребледня; но вуйчо Рон, веселякът, веднага се зае с Прокоп, поздрави го с блестящия успех и не знам още с какво. Даже надутият Сувалски започна да разпитва с любопитство, доколко е вярно, че господинът можел да превърне всяка вещ във взривно вещество.
— Да кажем например захарта — повтаряше той непрекъснато и се смая, когато Прокоп измърмори, че със захар се стреляло отдавна, още по време на Голямата Война. За известно време Прокоп беше в центъра на вниманието, но той се запъваше, отговаряше с нежелание на въпросите и никак не можеше да разбере насърчителните погледи на принцесата. Само кървясалите му очи ги ловяха с ужасно внимание. Принцесата беше като на тръни.
Е, по-нататък разговорът премина на друга тема и на Прокоп му се стори, че никой не го забелязва; тези хора така добре се разбираха, говореха с лекота, с намеци и с огромен интерес за неща, които той изобщо не разбираше или пък за които изобщо не беше чувал. И принцесата изведнъж се оживи; ето, много ясно, хиляди пъти повече неща я свързват с тия чучела, отколкото с теб. Той се мръщеше, не знаеше къде да си дене ръцете, в него кипна сляпа ярост и той така рязко сложи чашката си с кафе върху чинийката, че се счупи.
Принцесата втренчи в него ужасни очи; но шармантният oncle Шарл спаси положението, като започна да разказва за един корабен капитан, който смачкал в ръката си бирена бутилка. Един дебел cosin заяви, че и той можел да го стори. Наредиха да донесат празни бирени бутилки и присъстващите един след друг сред шумни възгласи започнаха да си опитват силите. Бутилките бяха тежки, от черно стъкло, не се счупи нито една.
— Сега вие — заповяда принцесата с бърз поглед на Прокоп.
— Не мога — измънка Прокоп, но принцесата присви веждите си така — така повелително. Прокоп стана и обхвана бутилката около гърлото; стоеше неподвижно, не се въртеше от усилие както останалите, само мускулите на лицето му набъбнаха до пръсване; приличаше на праисторически човек, който се готви да убие някого с къс боздуган: намръщен, с изкривена от усилие уста, и лице, като че ли пресечено от груби мускули, с косо приведено рамо, сякаш се готвеше да замахне с бутилката като нападаща горила, кървясалите му очи, вперени в принцесата. Настъпи тишина. Принцесата стана, просто впила очи в неговите; устните й се присвиха над стиснатите зъби, върху маслиненото й лице изпъкнаха жилести възли, тя смръщи вежди и задиша тежко, като че ли от ужасно физическо усилие. Така те стояха един срещу друг с втренчени един в друг очи и изкривени лица, като двама яростни борци; телата им тръпнеха успоредно в гърчове от главата до петите. Никой не дишаше; чуваше се само пресипналото хъркане на двама души. Изведнъж нещо изхруска, пукна стъкло и долната част на бутилката издрънча на парчета по пода.