— Не.
Да изпие, до дъно да изпие горчивата чаша на унижението си; защото ето, ясно е, че няма да дойде. Така да бъде; но сега е необходимо да допиеш горчилката, защото на дъното е увереността; да се натряскаш от болка; да натрупаш, да издигнеш грамада от страдание и позор, за да се гърчиш като червей, обезумял от мъка. Тръпнех в очакване на щастието; отдай се на болката, защото тя е наркотикът на страдащия. Нощ е, вече е нощ, и тя не иде.
Страшна радост прониза сърцето на Прокоп: Тя знае, че чакам тук, не може да не знае; ще се прокрадне през нощта, когато всичко ще спи, и ще полети към мене с разтворени обятия и устни, сочни от мъзгата на целувките, ще се притиснем неми и няма да проговорим, пиейки от устните си неизказани признания. И тя ще дойде, бледа и по тъмно, потръпваща от вледеняващия ужас на радостта, и ще ми донесе горчивите си устни; и тя ще излезе от мастилената нощ.
Светлините в замъка започнаха да гаснат.
Холц стърчи точно пред беседката с ръце в джобовете. Уморените му очертания казват „хайде, стига вече“. Но този, който с бесния смях на ненавистта стъпква в беседката последната искрица надежда, отчаяно удължава времето с някакви си минути; защото последната минута очакване ще означава Край на Всичко.
В далечното градче бие полунощ. Значи край на всичко.
През черния парк Прокоп препуска към къщи, бог знае защо се е разбързал сега толкова. Бърза прегърбен, а на пет крачки след него се прозява и подтичва Холц.
XXXII
Край на всичко; това беше почти облекчение, или поне нещо сигурно и без съмнения; и Прокоп се хвана за него с настървението на булдог. Добре, край, няма вече от какво да се страхуваме! Нарочно не е дошла; достатъчно, тази плесница е достатъчна; значи край. Той седеше в креслото, неспособен да се изправи, и не преставаше да се опива от унижението си. Отритнатият слуга. Безсрамна, надута, безчувствена. Сигурно съм минавал за един от по-добрите й ухажори. Е, свършено; толкова по-добре.
При всяка стъпка в коридора Прокоп надигаше глава в непризнато и трескаво очакване: може би носят писмо. Не, нищо. Даже не заслужавам да ми се извини. Край.
Паул за десети път се примъква със загрижен въпрос в бледите си очи: Ще поръча ли господинът нещо? Не, Паул, съвсем нищо.
— Почакайте, няма ли някакво писмо за мене?
Паул върти глава.
— Добре, вървете си.
Ледено острие каменее в гърдите на Прокоп. Каква празнота, това е краят. И даже вратата да се отвори и тя самата да се появи, ще кажа: край. „Мили, мили“, чува Прокоп шепота й и отчаянието в него се разразява: „Защо ме унижихте така? Ако бяхте камериерка, щях да ви простя високомерието; но на принцеса не се прощава. Чувате ли? Край, край!“
Паул бързо отвори вратата:
— Желае ли нещо господинът?
Прокоп се сепна; наистина беше извикал на глас последните думи.
— Не, Паул. Нямате ли за мене някакво писмо?
Паул върти глава.
Денят се сгъстява като грозна паяжина, вече е вечер. Изведнъж в коридора се чуват някакви гласове и Паул се примъква радостно забързан:
— Писмо, имате писмо — прошепна той победоносно. — Да светна ли?
— Не.
Прокоп мачка в пръстите си тънкия плик и вдишва познатия силен парфюм; като че ли иска да познае с обонянието си какво има вътре. Леденото острие в сърцето му проникна още по-навътре. Защо ми пише чак вечерта? Защото само заповядва: не бива да идвате при нас и това е. Добре, принцесо, така да бъде; щом край, значи край. Прокоп скочи, напипа в тъмното чист плик и залепи в него неотвореното й писмо.
— Паул, Паул! Веднага занесете това на Нейна Светлост.
Едва Паул беше изчезнал и Прокоп поиска да го извика обратно; но вече беше късно; и Прокоп смазан разбра, че това, което току-що бе направил, вече е безвъзвратно: Край на Всичко. И той се хвърли на леглото, като се мъчеше да задуши във възглавниците нещо, което неудържимо се изтръгваше от гърлото му.
Дойде Крафт, алармиран вероятно от Паул, за да се опита да утеши с каквото и да било или да разсее силно разстроения човек. Прокоп нареди да донесат уиски, пи и насила се развесели; Крафт смучеше сода и се съгласяваше с всичко, въпреки че ставаше дума за неща, напълно несъвместими с рижия му идеализъм. Прокоп псуваше, богохулстваше, затъваше в най-груби и просташки изрази; като че ли му правеше удоволствие здравата да омърси всичко, да го оплюе, погази и обезчести. Изригваше цели купища псувни и мерзости; словоизверженията му бяха червиви от мръсотии, вадеше просто на показ вътрешностите на жените и им приписваше най-ужасните неща, които изобщо могат да се изговорят. Крафт се потеше от ужас и мълчаливо се съгласяваше с разсвирепелия се гений; но и Прокоп изчерпи енергията си, млъкна, намръщи се и пи, докато можеше; после легна облечен в леглото, разлюляно като кораб, и с широко отворени очи се загледа в лудо въртящия се мрак.