В преддверието си почиваше Холц със забинтована глава. Прокоп се опита да му бутне две хиляди обезщетение, но Холц не ги взе. Хайде, да прави, каквото знае. Да го изпратят на друго място — така да бъде. Дявол да ги вземе и епруветките! Пукат се една след друга.
В преддверието се чува шум, като че ли някой се събужда от дрямка. Ново посещение навярно, Крафт или някой друг; когато вратата изскърца, Прокоп даже не се обърна от спиртника.
— Мили, мили — зашепна някой откъм вратата. Прокоп се олюля, хвана се за масата и се обърна като насън. Принцесата стоеше опряна о рамката на вратата, бледа, с потъмнели неподвижни очи и притискаше юмруци към гърдите си, за да превъзмогне може би сърцебиенето си.
Той тръгна към нея целият разтреперан и докосна с пръсти лицето, раменете й, сякаш не можеше да повярва, че това е тя. Тя сложи студените си треперещи пръсти върху устата му. Той дръпна рязко вратата и надзърна в преддверието. Холц го нямаше.
XXXIII
Тя седеше на кревата вдървена, с присвити чак до брадичката колене, с разбъркани и провиснали коси през лицето и с ръце, конвулсивно обхванали шията. Ужасен от това, което беше извършил, той извиваше главата й назад, целуваше коленете, ръцете, косите й, влачеше се по земята, цедеше през зъби молби и нежности; тя беше сляпа и глуха. Струваше му се, че потръпва от отвращение при всяко негово допиране; от притеснение косите му залепнаха потни върху челото. Той изтича до чешмата и обля главата си със струя студена вода.
Тя тихо стъпи на земята и се приближи към огледалото. Той тръгна към нея на пръсти, като искаше да я изненада; тогава видя в огледалото как тя се мери с израз на такова диво, ужасно отчаяно отвращение, че изтръпна. Тя го видя зад себе си и се хвърли към него.
— Не съм ли грозна? Не се ли гнусиш от мен? Какво направих, какво направих! — Зарови лице в гърдите му, като че ли искаше да се скрие. — Глупава съм, нали? Зная… зная, че си разочарован. Но не бива да ме презираш? — Криеше в него лицето си като разкайващо се девойче. — Нали вече няма да бягаш? Ще направя всичко, научи ме на всичко, което искаш, разбираш ли? Все едно съм твоя жена. Мили, мили, не ме оставяй да мисля сега; ще стана отново противна, ако се замисля, ще се вкаменя; нямаш представа какво ми минава през ума. Не, не ме оставяй сега. — Тя сключи треперещи пръсти около врата му; той повдигна главата й и я зацелува, като ломотеше въодушевено каквото му идваше наум. Тя поруменя и стана по-красива. — Не съм ли грозна? — шепнеше тя между целувките щастлива и замаяна. Искаше ми се да бъда красива само за тебе. Знаеш ли защо дойдох? Очаквах да ме убиеш.
— Ами ако — прошепна Прокоп, като я люлееше в прегръдката си, — ако беше предполагала това… това, което се случи, щеше ли да дойдеш?
Принцесата кимна с глава.
— Ужасна съм, нали? Какво ли си мислиш за мен! Но аз няма да те оставя да мислиш.
Той бързо я стисна и я вдигна.
— Не, не — молеше му се тя и се съпротивяваше, но след малко се отпусна с невиждащ, губещ се поглед и зарови сладките си пръсти в перчема, увиснал над сериозното му чело. — Мили, мили — дъхаше влажно в лицето му, — така ме измъчи през тези дни! А ти? — Не произнесе думата „обичаш ли ме“!
Той пламенно потвърди:
— А ти?
— Да. Би трябвало да го знаеш вече. Знаеш ли какъв си? Ти си най-красивият грозник с дълъг нос. Очите ти са кървясали като на санбернарско куче. От работа ли? Може би нямаше да бъдеш толкова мил, ако беше княз. Ах, пусни ме вече!
Измъкна се от прегръдката му и отиде при огледалото да се вчеше. Гледаше се изпитателно и изведнъж направи пред огледалото дълбок дворцов поклон.
— Това е принцесата — рече тя, като посочи отражението си, — а това — добави безцветно и обърна пръст към гърдите си — е само твоето момиче. Виждаш ли. Ти да не би да си си помислил, че си завладял принцесата?
Прокоп се сепна, като че са го ударили.
— Какво значи това? — избухна той и така удари о пестник по масата, че издрънча счупено стъкло.
— Трябва да направиш избор: или принцесата, или момичето. Принцесата не можеш да я имаш; можеш да я обожаваш отдалеч, но ръката й няма да целунеш; и няма да попиташ очите й дали те обича. Принцесата няма право да отговори; зад нея има хилядолетие чиста кръв. Не знаеш ли, че сме били владетели? Ах, ти нищо не знаеш; но трябва да знаеш поне това, че принцесата се намира на върха на стъклената планина, дотам не можеш да стигнеш. Но обикновената жена, ей това най-обикновено мургаво момиче, него можеш да го имаш; посегни и то е твое, все едно, че е някаква вещ. Избирай сега, кое от двете предпочиташ.