— Не знам.
— Аз също — каза замислено тя и се обърна към него с целувка. — Сега вече не знам. Сега е все едно кой си и какъв си. — Тя направи безпомощно движение с рамене. — Това е просто завинаги, разбираш ли?
Прокоп беше изумен от тази моногамна строгост. Тя стоеше пред него, загърната чак до очите си в сини лисици, и го гледаше с блестящ мек поглед в настъпващия здрач.
— Ох — въздъхна внезапно тя и се свлече на края на стола, — краката ми треперят. — И с наивно безсрамие започна да ги гали и разголва. — Как ще яздя сега? Ела, мили, намини при мене днес. Mon oncle Шарл днес го няма, но даже и да беше. Вече ми е все едно. — Тя стана и го целуна. — Сбогом.
На вратата спря, поколеба се и се върна при него.
— Убий ме, моля те — рече тя с увиснали ръце. — Убий ме!
Той я притегли с дланите си:
— Защо?
— За да не си отивам… и за да не бъда принудена никога, никога вече да идвам тук.
Той й пошепна в ухото.
— … Утре?
Погледна го и равнодушно наведе глава; това беше… все пак съгласие.
Дълго след нея той излезе във вълчия здрач. На сто крачки по-нататък някой се вдигна от земята и почна да чисти с ръкав дрехите си. Мълчаливият Холц.
XXXIV
Когато дойде след вечеря, не вярващ вече и целият нащрек, той едва я позна — толкова беше красива. Тя долови смаяния му и ревнив поглед, поглед, който я обливаше от главата до петите; и засия, и така му се отдаде с поглед, без да държи ни най-малко сметка за другите, че той потръпна. Имаше някакъв нов гост, d’Hemon се казваше, дипломат или нещо такова: човек, монголски тип, с виолетови бърни и късо подстригана черна брада около лицето си. Той явно бе запознат с проблемите на физико-химията; Бекерел, Планк, Нилс Бор, Мълиган и подобни имена бяха непрекъснато в устата му; познаваше Прокоп от литературата и проявяваше изключителен интерес към работата му. Прокоп се увлече, разприказва се, забрави за миг да съзерцава принцесата; затова получи под масата такъв ритник в пищяла, че изпъшка и малко остана да й го върне; в добавка му бе отправен и пламтящ от ревност поглед. В същия момент трябваше да отговори на глупавия въпрос на принц Сувалски, какво собствено представлява енергията, за която непрекъснато се приказва: той грабна захарницата, хвърли към принцесата възмутен поглед, като че ли се канеше да я замери с нея, и се зае да обяснява, че ако някой успее в един миг да раздвижи и освободи цялата енергия, съдържаща се ей в тази захарница, Монблан и Шамони ще хвръкнат във въздуха; но това нямало да се удаде на никого.
— Вие ще го направите — заяви d’Hemon сериозно и убедено.
Принцесата се наведе през масата към него с цялото си тяло:
— Какво казахте?
— Казах, че той ще го направи — повтори d’Hemon напълно уверено.
— Виждаш ли — каза високо принцесата и победоносно седна.
Прокоп се изчерви и не посмя да я погледне.
— А когато го направи — запита тя жадно, — нали ужасно ще се прочуе? Като Дарвин!
— Когато го направи — отвърна d’Hemon без колебание, — кралете ще смятат за чест да държат крайчеца на погребалното му покривало. Ако изобщо тогава има крале.
— Глупости — измърмори Прокоп, но принцесата запламтя от неизказано щастие. Сега за нищо на света не би я погледнал; мърмореше нещо, целият изчервен, и от смущение трошеше с пръстите си бучка захар. Накрая се осмели да вдигне очи; тя го гледаше право в очите с ужасна любов.
— Нали? — подхвърли му тя полугласно през масата.
Той разбра много добре: нали ме обичаш? — но се направи, че не е чул и бързо се загледа в покривката. За бога, това момиче е обезумяло или иска нарочно…
— Нали? — долетя през масата по-високо и по-настойчиво.
Той кимна бързо и я погледна с поглед, излъчващ радост. За щастие в общия разговор никой не ги забеляза; само лицето на d’Hemon беше прекалено дискретно и безразлично.
Разговорът се водеше на различни теми, но по едно време d’Hemon, явно всестранно осведомен човек, подхвана подробно да излага родословието на присъстващия фон Граун до тринайсетото столетие. С безкрайно любопитство принцесата се намеси в разговора; и ето че новият гост започна да изброява прадедите й с такава леснина, като че ли ги знаеше на пръсти.
— Браво — извика принцесата, когато той стигна до 1007 година, в която първият Хаген положил основите на печорския баронат в Естония, след като убил някого там; по-нататък в древността генеалозите естествено не бяха стигнали. Но d’Hemon продължи: документирано било, че този Хаген или Агън Едноръкия бил татарски княз, пленен при нашествие в Камска област: в персийската история е известен хан Аган, син на Гив хан, владетел на туркмените, узбеките, сартите и киргизите, и който пък бил син на Вейвуш, син от своя страна на Литай хан завоевателя. „Императорът“ Ли Тай се сочи от китайските извори като владетел на Туркмения, Джунгария, Алтай и Западен Тибет чак до Кашгар, който той опожарил, избивайки петдесет хиляди души, включително и китайския му властодържец, чиято глава наредил да стягат с мокро въже, докато се строшила като орех. За по-нататъшните предци на Ли Тай не се знаело нищо, нови данни може би щели да се получат, когато станели достъпни архивите в Лхаса. Синът му Вейвуш, прекалено необуздан дори и за монголските нрави, бил пребит в Кара Бутак с пръти от шатри. Неговият пък син Гив хан оплячкосал Хива и върлувал чак до Итил, сиреч Астрахан, където се прославил с това, че наредил да ослепят две хиляди души, да ги навържат на въже и да ги изгонят в кубанските степи. Аган хан последвал примера му, предприемайки набези чак до Болгар, или с други думи до днешния Симбирск и там някъде бил пленен, отсекли му дясната ръка и го държали като заложник до момента, когато успял да избяга в Балтийската област при тамошните ливонци от чудски произход. След като бил покръстен от немския епископ Готил или Гутил, най-вероятно в религиозен екстаз той заклал на гробищата във Веро шестнадесетгодишния престолонаследник и взел сестра му за жена; по пътя на документирано двуженство той разширил владенията си чак до езерото Пейпус. Справка можело да се направи в летописите на Никифор, където вече е назован „княз Аген“, докато в йозелския летопис е титулуван „рекс Аген“. Потомците му, завърши тихо d’Hemon, били прогонени, но не и детронирани; след което той стана, поклони се и остана да стои прав.