Нямате представа каква сензация предизвика това. Принцесата следеше жадно всяка дума на d’Hemon, като че ли поредицата от татари-главорези беше най-великото нещо в света; Прокоп я гледаше изумен; окото й не мигна дори при вестта за двете хиляди ослепени; безсъзнателно той се опитваше да открие татарски черти на лицето й. Беше изключително красива, източила се беше някак си и почти като някое величество се беше затворила в себе си; изведнъж между нея и останалите се появи такава дистанция, че всички се изпъчиха като на дворцов прием и не се помръднаха повече, вперили очи в нея. На Прокоп дяволски му се искаше да удари с пестник по масата, да каже нещо грубо, да сложи край на тази застинала и някак си безпомощна сцена. Тя седеше със спуснати клепачи, като че ли очакваше нещо, а на гладкото й чело се появи нещо като нетърпение: е хайде, какво чакате? Господата се спогледаха въпросително, погледнаха изправения d’Hemon и един след друг започнаха да стават. Прокоп също се надигна, като не разбираше какво става. По дяволите, какво означава всичко това? Всички стояха изправени мирно с ръце по шевовете на панталоните си и гледаха към принцесата; едва сега принцесата ги погледна и даде знак с движение на главата си като някой, който благодари за поздравления или дава разрешение за сядане. Наистина всички сядат; и едва след като седна отново, Прокоп разбра смаян: току-що всички бяха отдали почит на владетелската особа. В същия миг той се изпоти в пристъп на мъчителен гняв. Исусе Христе, и аз участвах в тази комедия заедно с всички други! Нима е възможно, нима няма да избухне смях от сполучливата шега, нима е възможно някой да вземе сериозно тая палячовщина?
В гърдите си той вече набираше омировски смях, за да избухне заедно с първите (та нали, за бога, всичко това бе един голям майтап?), но в този миг принцесата се изправи. Отведнъж всички станаха, Прокоп също, твърдо убеден, че сега ще гръмне смехът. Тя се огледа и спря очи на дебелия си cousin, той направи две-три стъпки към нея, с отвесно отпуснати надолу ръце, леко приведен напред, страшно смешен: слава богу, значи все пак е само майтап. Принцесата разменя с него няколко думи и кимва с глава: дебелият cousin се покланя и се отдръпва заднешком. Принцесата погледна към Сувалски; принцът се приближава, отговаря почтително, разказва някакъв приличен виц; принцесата се засмива и кимва с глава. Нима все пак е сериозно? Сега погледът на принцесата леко се спря върху Прокоп; но Прокоп не се помръдна. Господата се изправиха на пръсти и с напрежение го загледаха. Принцесата му даде знак с очи; той не се помръдна. Принцесата се насочи към един стар еднорък майор от артилерията, отрупан с медали, както Кибеле с цицките си. Майорът вече се изпъна, така че всичко по него издрънка, но принцесата с лек полукръгом застана плътно до Прокоп.
— Мили, мили — прошепна тя тихо и ясно, — нали? Ето че отново се мръщиш. Искам да те целуна.