— Принцесо — промърмори Прокоп, — какво означава този фокус?
— Не викай така. Работата е много по-сериозна, отколкото си представяш. Знаеш ли, че сега ще поискат да ме омъжат? — Тя потръпна от ужас. — Но сега, мили, измъкни се оттук. Тръгни по коридора и влез в третата стая и ме чакай. Трябва да те видя.
— Слушайте — поиска да каже нещо Прокоп, но тя вече кимна с глава и се насочи плавно към стария майор.
Прокоп не вярваше на очите си. Какви неща стават, не е ли това нагласен спектакъл, за да се посмеят. Тези хора сериозно ли вземат ролите си? Дебелият cousin го хвана под ръка и дискретно го отведе настрани.
— Знаете ли какво значи това? — зашепна той развълнувай. — Старият Хаген ще получи удар, като разбере! Владетелски род! Видяхте ли тук оня ден престолонаследника? Щеше да има сватба, но се размина. Тоя човек, той сигурно нарочно е изпратен тук. Боже мой, какъв род!
Прокоп се освободи от него.
— Извинете — измънка той, измъкна се колкото се може по-непохватно в коридора и влезе в третата стая. Това беше някакво кътче за пиене на чай със затъмнени лампи, с лакирани вещи, червен порцелан, перденца и подобни глупости. Прокоп се разхождаше с ръце на гърба и бръмчеше в миниатюрната стаичка като голяма муха, блъскаща се в стъклото на прозореца. По дяволите, нещо беше се изменило; заради няколко въшливи татарски главорези, от които всеки сериозен човек би трябвало да се срамува… Много хубаво потекло, благодаря, не ми трябва! И заради тези няколко хуни идиотите направо се вдървяват, лазят по корем, а тя, тя самата — Голямата муха задъхана се спря. Сега ще дойде… татарската княгиня и ще каже: Мили, мили, между нас всичко е свършено; ти разбираш, че правнучката на Ли Тай хан не може да се люби с обущарски син. Чук, чук, чуваше в главата си ударите на бащиното си чукче и му се струваше, че долавя тежкия, дъбилен дъх на кожа и острата, неприятна миризма на обущарско лепило; а майка му със синя престилка стоеше, бедната, цялата зачервена над малката печка.
Голямата муха бясно забръмча. Разбира се, княгиня! Ти направо си си загубил ума бе, човек! Сега, като дойде, ще коленичиш, ще удариш глава о земята и ще кажеш: Милост, татарска княгиньо; повече няма да се изпречвам пред очите ви.
Стаичката за пиене на чай ухае леко на дюли и тъне в мътно и меко сияние; отчаяната муха блъска главата си в стъклата и стене с почти човешки глас. Ти ум имаш ли бе, глупако?
Принцесата бързо, тихо се вмъкна в стаята. До вратата протегна ръка към електрическия ключ и загаси осветлението; в тъмнината Прокоп усети една ръка, която леко го докосна по лицето и се обви около врата му. Той сграбчи принцесата в ръцете си; толкова е лека и почти безплътна, че той се докосваше до нея със страх, като до нещо крехко и паяжинообразно. Леки като дихание целувки полъхват лицето му и тя шепне нещо неразбираемо; косите на Прокоп настръхват от ефирните й милувки. Сякаш електрически ток преминава през крехкото тяло, ръката се притиска по-силно към шията му и влажните й устни докосват устата му в безгласен и настойчив разговор. С една безкрайна вълна, с цял прилив от тръпки тя все по-силно и по-силно завладява Прокоп; притегля към себе си главата му, притиска към него гърди и колене, обвива го с двете си ръце, впива устни в устните му; страшна, болезнена прегръдка, смазваща и няма, удар на зъби о зъби, стенание на човек, който се задушава; олюшват се неравномерно в гърчещо се обятие, да не се изпуснат! Да се задавят! Да се сраснат или да умрат! Тя изхлипа и се пречупи отмаляла; той освободи страшните клещи на ръцете си, тя се измъкна, олюля се като пияна, извади от пазвата си кърпичка и избърса устните си от слюнка или от кръв; и без дума да каже, влезе в съседната осветена стая.
С пръскаща се глава Прокоп остана в тъмнината. Струваше му се, че прегръдката беше на раздяла.
XXXV
Дебелият cousin беше прав: от радост старият Хаген получи удар, но ударът не можа да го довърши окончателно. Хаген лежеше безпомощно в обкръжение на лекари и се мъчеше да отвори лявото си око. Спешно бяха извикали oncle Рон и други роднини; старият княз непрестанно се опитваше да вдигне левия си клепач, за да погледне дъщеря си и да й каже нещо с единственото си живо око.
Тя изскочи гологлава, както си беше до леглото му, и изтича при Прокоп, който от сутринта дебнеше в парка. Без да обръща внимание на Холц, тя го целуна бързо и го хвана под ръка; само ей тъй, между другото, спомена за баща си и oncle Шарл, замислена за нещо друго, разсеяна и нежна. Притискаше се до него и му се умилкваше и веднага след това, отнесена кой знае къде, отново са умисли. Той започна да я закача и да се шегува с татарската династия… така, малко остричко; тя го стрелна с очи и заговори за друго, примерно за вчерашния следобед.