Прокоп, естествено, изфуча като ракета: обвини я, че иска да се отърве от него, че се е главозамаяла от татарска гордост и в какво ли не още. Тя се ядоса и се развика, че той е подъл и жесток, че му забранява да се държи така с нея, че… че…; но едва бе успяла да каже това и ето че вече отново се обеси на врата му, сломена и разкаяна:
— Какво животно съм аз, нали? Не исках да го кажа. Знаеш ли, принцесата не крещи никога; свъсва вежди, обръща се и край, толкова; но аз ти крещя като… като че ли съм ти жена. Бий ме, моля ти се. Ще видиш, ще ти покажа, че и аз бих могла…
Тя го пусна и съвсем неочаквано, така както си беше, се залови да разтребва лабораторията; дори намокри парцала с вода от чешмата и коленичейки, започна да забърсва пода. Нещо като покаяние: но й хареса. Тя се разпали, размахваше с парцала по пода и си тананикаше песничка, която беше чула от някоя слугиня, „Като идеш да си легнеш“ или нещо подобно. Той поиска да я вдигне.
— Не, почакай — възпротиви се тя — и тук трябва. — И се завря с парцала под масата.
— Ела тук, ако обичаш — чу се след малко изпод масата учудено.
Като мърмореше малко смутен, той се вмъкна при нея. Тя седеше, обхванала коленете си с ръце.
— Не, погледни само как изглежда масата отдолу. Никога досега не съм я виждала така. Защо е такава? — Тя допря ръка до лицето му, съвсем изстинала от мокрия парцал. — Уф, студена съм, нали? Ти целият си така грубо изработен, както масата отдолу; това е най-хубавото у тебе. Други… другите хора съм ги виждала само така, разбираш ли? Откъм гладката им, рендосана страна; а ти, в тебе още от пръв поглед личат дъските, пукнатините и всички ония неща, разбираш, от които е сковано човешкото същество в едно цяло. Ако човек прекара пръст по тебе, ще си забие в него някоя треска; а наред с това всичко е изработено толкова хубаво и здраво — човек започва да вижда тия неща по-иначе и… по-сериозно, отколкото откъм гладката страна. Това си ти.
Тя се сгуши до него като стар приятел.
— Представи си сега, че се намираме в някаква палатка или в горска колиба — зашепна тя изумена. — На мене никога не ми позволяваха да играя с момчета; но понякога… тайно… отивах при момчетата на градинаря, катерех се с тях по дърветата и прескачах оградите… После в къщи се чудеха защо са ми скъсани гащите. И когато се загубвах, така отивах при тях, сърцето ми така приятно тупкаше от страх. Когато идвам при тебе, ме обзема същият красив страх, както тогава.
— Колко хубаво съм се скрила сега — мъркаше тя щастливо, положила глава на коленете му. — Тук нищо не може да ме обезпокои. Аз съм обърната откъм опакото, като масата; обикновена жена, която за нищо не мисли и само се люлее. Защо на човек му е толкова хубаво, когато е скрит? Ето виждаш ли, сега зная какво е щастието; трябва само да си затвориш очите… и да се смалиш… да станеш съвсем малък, за да не могат да те намерят…
Той леко я полюшваше и милваше разпръснатата й грива; но очите му се бяха втренчили над главата й в празното.
Тя рязко извърна лице към него.
— За какво си мислеше сега?
Той плахо отклони поглед. Нима можеше да й каже, че беше видял пред себе си татарската принцеса в зенита на славата й, височайше същество, вкаменено от гордост, и че тя беше тази, която и сега… която с мъка и копнеж…
— Нищо, нищо — промърмори той над покорното и щастливо клъбце на коленете му и погали мургавото личице. То поруменя от любовна страст.
XXXVI
По-добре щеше да стори, ако не беше идвал тази вечер; но той дойде тъкмо затова, защото му беше забранила. Oncle Шарл беше много, много любезен с него; за нещастие той видя как двамата в съвсем неподходящ момент и пред погледите на всички си стискаха ръцете и дори си сложи монокъла, за да види по-добре; едва сега принцесата издърпа ръката си и се изчерви като ученичка. Oncle се приближи до нея, пошепна й нещо и я изведе. След това тя вече не се върна; дойде само Рон, без да дава вид, че се е случило нещо, и разговаря с Прокоп, сондирайки много дискретно на чувствителните места. Прокоп се държа необикновено мъжествено, не издаде нищо, което успокои нашия вуйчо, ако не по същество, то поне формално.
— В обществото се налага да се проявява голяма, голяма предпазливост — заключи той, като едновременно смъмри и посъветва Прокоп; а Прокоп почувства огромно облекчение, когато веднага след това той го остави да размишлява за смисъла на последните му думи.