— В усамотение? — каза Ла Мол, гледайки Маргьорит някак странно.
— Е, добре, какво толкова чудно има в това?
— Нескромно ли ще бъде, ако ви попитам в кой манастир?
— Разбира се, господине, аз не крия. В манастира „Анонсиад“. Но вие какво правите тук така разтревожен?
— Ваше величество, аз също прекарах нощта в усамотение в околностите на същия манастир. А тази сутрин търся приятеля си, който изчезна, и търсейки го, намерих това перо.
— Негово ли е? Вие ме карате да се боя за него. Мястото наистина е съмнително.
— Успокойте се, ваше величество, перото е мое. Загубих го към пет и половина тази нощ, като се измъквах от ръцете на четирима бандити, които искаха на всяка цена да ме убият или поне така ми се стори.
Маргьорит трепна ужасено.
— О, разкажете ми това! — помоли тя.
— Нищо по-просто, ваше величество. Както имах честта да ви кажа, беше към пет часа сутринта.
— Нима в пет часа сутринта вие бяхте вече излязъл? — прекъсна го Маргьорит.
— Моля ваше величество да ме извини — каза Ла Мол, — не бях се още прибрал.
— Ах, господин дьо Ла Мол, да се прибирате в пет часа сутринта! — каза Маргьорит с лукава усмивка, която се стори пленителна на обзетия от самонадеяност Ла Мол. — Щом се прибирате толкова късно, вие сте си заслужили наказанието.
— Затова и не се оплаквам, ваше величество — каза Ла Мол, покланяйки се почтително. — Дори и да ме бяха убили, аз щях да бъда по-щастлив, отколкото заслужавам. И тъй, аз се връщах късно или рано, както ви е по-приятно, от този блажен дом, където прекарах в усамотение нощта, когато четирима скитници изскочиха от улица Мортелри и ме подгониха със страшно дълги кухненски ножове. Смешно наистина, нали, ваше величество, но беше така, и трябваше да избягам, защото си бях забравил шпагата.
— О, разбирам — каза Маргьорит с възхитителна наивност, — и вие сте се върнали да си търсите шпагата!
Ла Мол погледна Маргьорит, сякаш някакво съмнение се промъкна в сърцето му.
— Ваше величество, аз действително бих се върнал, и то на драго сърце, за шпагата си, която е чудесна, но не зная къде е къщата!
— Как, господине? — изненада се Маргьорит. — Вие не знаете къде е къщата, където сте прекарали нощта?
— Не, господарке, и нека сатаната ме погуби, ако имам най-малка представа.
— О, това е нечувано! Вашата история е цял роман.
— Истински роман. Права сте, ваше величество.
— Разкажете ми го.
— Малко е дълъг.
— Няма значение, аз имам време.
— Освен това е невероятен.
— Все едно, разкажете ми го. Аз съм страшно доверчива.
— Ваше величество заповядва ли ми?
— Да, щом е необходимо.
— Подчинявам се. Снощи, след като се разделихме с две възхитителни дами, с които прекарахме вечерта на Пон Сен-Мишел, вечеряхме при метр Ла Юриер.
— Преди всичко — каза Маргьорит съвършено непринудено — кой е този метр Ла Юриер?
— Метр Ла Юриер, ваше величество — каза Ла Мол, поглеждайки втори път Маргьорит със същото съмнение, — метр Ла Юриер е съдържателят на странноприемница „А ла Бел-Етоал“ на улица Арбр-Сек.
— Да, представям си я… Вие сте вечеряли у метр Ла Юриер с вашия приятел Коконас без съмнение?
— Да, ваше величество, с моя приятел Коконас, когато един човек дойде и ни подаде на всеки по едно писъмце.
— Еднакви ли? — запита Маргьорит.
— Съвсем еднакви. Само един ред: „Очакват ви на улица Сент-Антоан срещу улица Жуи.“
— Без подпис? — запита Маргьорит.
— Без, но три думи, три чудни думи, обещаващи три пъти едно и също нещо — тройно щастие.
— И кои бяха тези три думи?
— Ерос, Купидон, Амур.
— Наистина три сладки думи! И получихте ли обещаното?
— О, много пъти повече, ваше величество, сто пъти повече! — възкликна Ла Мол възторжено.
— Продължавайте, любопитна съм да узная кой ви е чакал на улица Сент-Антоан срещу улица Жуи?
— Две дуени, всяка с кърпа в ръка. Те завързаха очите ни. Ваше величество се досеща, че ние не се съпротивявахме. Протегнахме смело шии. Моята водачка ме накара да свия наляво, а водачката на моя приятел — надясно. И ние се разделихме.
— И после? — запита Маргьорит, която, изглежда, беше решила да проведе разпита докрай.
— Не зная — каза Ла Мол — къде отведе приятеля ми неговата водачка. Може би в ада. Зная само, че моята ме отведе на едно място, което може да бъде само раят.
— И откъдето без съмнение са ви изгонили поради вашето прекалено голямо любопитство.
— Точно така, ваше величество. Вие имате пророчески дар. Очаквах утрото с нетърпение, за да видя къде съм. Но в четири и половина часа същата дуеня се появи, завърза ми отново очите, накара ме да обещая, че няма да се опитвам да сваля превръзката, излезе навън, придружи ме сто крачки и ме накара да се закълна още веднъж, че ще сваля превръзката, след като преброя до петдесет. Аз преброих до петдесет и се озовах на улица Сент-Антоан срещу улица Жуи.