Колкото се отнася до Анри, той влезе с тази дребнава мнителност, която дори в напълно безопасни моменти му помагаше да забелязва и най-малките подробности. Обстоятелствата, в които се намираше, бяха направили от него още по-внимателен наблюдател. Затова той забеляза начаса мрачното лице на кралицата.
— Заета ли бяхте, ваше величество? — запита Анри.
— Аз ли? Да… мечтаех.
— И имате право. Замечтаността ви прилича. Аз също мечтаех, но противно на вас, която търсите самота, дойдох нарочно, за да споделя мечтите си.
Маргьорит се поклони и посочвайки му едно кресло, седна самата тя на абаносов стол, украсен с резба, изящен, но солиден.
Между двамата съпрузи настъпи за миг мълчание. После, прекъсвайки го, пръв Анри каза:
— Спомних си, ваше величество, че моите мечти за бъдещето имаха тази обща точка с вашите, че разделени като съпрузи, ние и двамата бихме желали да обединим щастливата си звезда.
— Това е вярно, ваше величество.
— Мисля, добре разбрах, че във всички планове, които бих могъл да имам за нашия общ възход, вие ми бяхте казали, че във ваше лице ще намеря не само вярна, но и активна съюзница.
— Да, господарю, и аз искам само едно. По-скоро да преминете към дело и да ми дадете възможност да премина и аз.
— Много съм щастлив, че мислите така, кралице, и надявам се, нито за минута не сте се съмнявали, че съм изоставил плана, замислен в същия ден, когато благодарение на вашата смела намеса животът ми бе спасен.
— Ваше величество, аз мисля, че безгрижието ви е само маска и вярвам не само в предсказанията на астролозите, но също така и във вашия ум.
— Какво бихте казали, кралице, ако някой осуетеше плановете ни и заплашеше и вас, и мен с жалко съществуване?
— Ще кажа, че съм готова да се боря заедно с вас, тайно или явно, все едно срещу кого.
— Кралице — продължи Анри, — нали можете по всяко време да влизате при вашия брат херцог д’Алансон? Вие се ползвате с неговото доверие и той е силно привързан към вас. Смея ли да ви помоля да узнаете дали в този момент той не се съвещава тайно с някого.
Маргьорит потрепера и запита:
— С кого, господарю?
— С дьо Муи.
— Защо? — запита Маргьорит, като сподави вълнението си.
— Защото, ако той е там, кралице, сбогом на всички ваши проекти или поне на моите.
— Ваше величество, говорете тихо — каза Маргьорит, правейки му едновременно знак с очи и с устни и посочвайки с пръст будоара.
— О — каза Анри, — пак ли има някой там? Наистина в този будоар има толкова често гости, че вашата стая става негостоприемна.
Маргьорит се усмихна.
— Пак ли господин дьо Ла Мол? — запита Анри.
— Не, ваше величество, този път господин дьо Муи.
— Той ли? — извика Анри с изненада, примесена с радост. — Значи, не е при херцог д’Алансон. О, доведете го, моля ви се, искам да му говоря.
Маргьорит изтича към будоара, отвори го и улавяйки дьо Муи за ръка, го отведе без предисловия при наварския крал.
— Ах, ваше величество — каза младият хугенот с упрек, по-скоро тъжен, отколкото горчив, — значи, вие ме предавате въпреки обещанието си! Това не е хубаво от ваша страна. Какво бихте казали, ако аз си отмъстя, като кажа…
— Вие няма да си отмъщавате, дьо Муи — прекъсна го Анри, стискайки му ръка, — или поне не преди да ме изслушате. Ваше величество — продължи Анри, обръщайки се към кралицата, — погрижете се, моля ви се, никой да не ни чува.
Едва изрекъл тези думи, Жийон се втурна изплашена и прошепна нещо на ухото на Маргьорит; тя скочи от стола си. Докато тичаше към преддверието с Жийон, Анри, без да се безпокои защо бе излязла от стаята, погледна под леглото, зад леглото, повдигна завесите и почука с пръсти по стените. Колкото се отнася до дьо Муи, разтревожен от всичките тези предпазни мерки, той най-напред провери дали шпагата му лесно се вади от ножницата.
Маргьорит, щом излезе от спалнята, се спусна в преддверието, където се озова лице с лице с Ла Мол, който въпреки молбите на Жийон искаше на всяка цена да влезе при кралицата.
Коконас седеше зад него, готов да го тласне напред или да го подкрепи в отстъплението му.
— Ах, вие ли сте, господин дьо Ла Мол! — възкликна кралицата. — Какво ви се е случило, защо сте така блед, защо треперите?
— Ваше величество — каза Жийон, — господин дьо Ла Мол чукаше така силно на вратата, че въпреки вашите заповеди бях принудена да му отворя.
— Каква е тази работа? — запита строго кралицата. — Истина ли е това, което ми казват, господин дьо Ла Мол?
— Ваше величество, исках да ви предупредя, че един чужденец, един непознат, може би крадец, се е вмъкнал при вас с моя плащ и моята шапка.