— Не ви ли се струва, че моят син Анри тази сутрин е по-блед, отколкото обикновено?
Нищо такова нямаше. Анри беше много неспокоен духом, но съвсем здрав тялом.
Малко по малко придворните, които обикновено присъстваха при ставането на кралицата, се оттеглиха. Останаха само три-четири, по-близки от другите. Катерина нетърпеливо ги освободи под предлог, че иска да бъде сама.
Щом и последният благородник излезе, тя затвори вратата, приближи се до един таен шкаф, скрит в стените на стаята й, отвори плъзгащата се врата в дървената ламперия и измъкна оттам една книга, чиито измачкани страници издаваха честата употреба.
Тя постави книгата на масата, отвори я, облакъти се и зачете.
— Точно така — прошепна тя. — Главоболие, обща слабост, болки в очите, възпаление на небцето. Досега се говори само за главоболие и за слабост… другите симптоми няма да закъснеят.
И тя продължи:
— После възпалението обхваща гърлото, разпростира се към стомаха, обхваща сърцето в огнен обръч и пръсва мозъка като мълния.
Тя препрочете пасажа тихо. След това продължи полугласно:
— Треска — шест часа. Общо възпаление — дванадесет часа. Гангрена — дванадесет часа. Агония — шест часа. Всичко тридесет и шест часа. Сега да предположим, че абсорбирането е по-бавно. Вместо тридесет и шест часа, ще имаме четиридесет и дори четиридесет и осем часа. Да, четиридесет и осем са достатъчни. Но защо Анри е още на крака. Може би, защото е мъж, защото е здрав, а може би е пил нещо, след като я е целунал и е изтрил устните си, след като е пил.
Катерина чакаше с нетърпение часа за вечеря. Анри вечеряше всеки ден на масата на краля. Той дойде, оплака се на свой ред от остри болки в главата, не яде никак и се оттегли веднага след вечерята, казвайки, че не е мигнал миналата нощ и сега страшно му се спи.
Катерина се заслуша в колебливите стъпки на Анри и изпрати да го проследят. Съобщиха й, че наварският крал е тръгнал към стаята на баронеса дьо Сов.
„Анри — каза си тя — ще завърши тази вечер смъртоносното дело, което някаква нещастна случайност може би е оставила недовършено.“
Наварският крал действително отиде при баронеса дьо Сов, но само за да й каже да продължи да играе ролята си.
На другия ден той не излезе от стаята си цялата сутрин, не се яви и на вечерята при краля. Баронеса дьо Сов, казваха, отивала от зле към по-зле и мълвата за болестта на Анри, разпространена от самата Катерина, се носеше като едно от тези предчувствия, на които никой не си обяснява причината, но които се усещат във въздуха.
Катерина тържествуваше. Още предната сутрин тя бе отдалечила Амброаз Паре, пращайки го при един свой любим камериер, болен в Сен-Жермен.
Така че баронеса дьо Сов или Анри трябваше да извикат неин човек и той щеше да каже това, което тя пожелае. Ако противно на всяко очакване се замесеше друг лекар и ако някакво предположение за отравяне уплашеше двора, където вече се бяха разнесли толкова подобни слухове, тя разчиташе много на мълвата за ревността на Маргьорит. Читателят си спомня, че за всеки случай тя много бе говорила за тази ревност, избухвала по различни поводи и между другото по време на разходката до цъфналата глогина, когато бе казала на дъщеря си в присъствието на много хора:
„Вие сте много ревнива, Маргьорит.“
И тя чакаше с лицемерно изражение вратата да се отвори и някой пребледнял и изплашен слуга да се втурне, викайки: „Ваше величество, наварският крал умира и баронеса дьо Сов е мъртва.“
Удари четири часът. Катерина довършваше закуската си и хвърляше трошички на няколко редки птици, които тя хранеше със собствената си ръка. Макар че лицето й беше спокойно и както винаги мрачно, сърцето й се разтуптяваше силно при най-малкия шум.
Изведнъж вратата се отвори.
— Ваше величество — каза капитанът на гвардията й, — наварският крал е…
— Болен ли? — прекъсна го бързо Катерина.
— Не, слава богу, ваше величество, негово величество изглежда чудесно.
— Тогава какво искате да ми кажете?
— Наварският крал е тук.
— Какво иска?
— Той носи на ваше величество една малка много рядка маймуна.
В същия момент Анри влезе с кошница в ръка, галейки сгушеното вътре уистити.
Той се усмихваше и изглеждаше изцяло погълнат от прелестното животинче, което носеше. Но макар и да беше зает, не пропусна да хвърли един поглед, който му беше достатъчен при трудни обстоятелства. Колкото се отнася до Катерина, тя беше пребледняла и бледнината и се увеличи още повече, като видя здравата руменина по бузите на младия човек.