Кралицата-майка беше зашеметена от този удар. Тя пое машинално подаръка на Анри, смути се, направи му комплимент, че изглежда добре и добави:
— Още по-приятно ми е, като ви виждам, че сте добре, синко, защото чух, че сте болен и доколкото си спомням, дори в мое присъствие вие се оплаквахте от неразположение. Но сега разбирам — опита се да се усмихне тя, — това е било само предлог да се освободите.
— Аз действително бях много болен, ваше величество, но моето неразположение премина, след като взех един специалитет от нашите планини, който зная още от майка ми.
— А, ще ми дадете рецептата, нали, Анри? — каза Катерина, усмихвайки се този път истински, но с нескрита ирония.
„Някаква противоотрова — помисли си тя, — трябва да се позаинтересувам, сигурно като е видял, че баронеса дьо Сов е болна, той се е усъмнил. Всъщност наистина човек би повярвал, че божията ръка е простряна над този човек.“
Катерина дочака нетърпеливо нощта. Баронеса дьо Сов не се появи. По време на играта на карти тя се осведоми за състоянието й, отговориха й, че положението й се влошава.
Цялата вечер Катерина беше неспокойна и придворните тревожно се питаха какви ли мисли раздвижват това обикновено така невъзмутимо лице.
Всички се оттеглиха. Катерина пожела да си легне; придворните дами я съблякоха. После, когато Лувърът заспа, тя стана, облече дълъг черен пеньоар, взе една лампа, избра между ключовете си този, който отваряше вратата на баронеса дьо Сов, и се качи при своята придворна дама.
Дали Анри беше предвидил това посещение, дали нещо бе зает, или се бе скрил някъде, няма значение — младата жена бе сама.
Катерина отвори предпазливо вратата, прекоси преддверието, влезе в салона, остави лампата на един шкаф, защото нощна лампа светеше до болната, и като сянка се промъкна в спалнята.
Дариол, изтегната в голямо кресло, спеше до леглото на своята господарка.
Леглото беше цялото затворено със завеси.
Диханието на младата жена беше толкова леко, че за миг Катерина помисли, че тя не диша.
Най-сетне кралицата-майка чу лека въздишка и със злобна радост повдигна завесата, за да установи лично действието на страшната отрова, потръпвайки предварително от вида на синкавата бледина или разяждащата червенина на смъртоносната треска. Но вместо всичко това — спокойна, кротко притворила очи под клепачите, с полуотворена розова уста и влажна буза, нежно положена върху една от закръглените й ръце, докато другата, сочна и седефена, бе отпусната върху червената дамаска, служеща й за завивка, красивата млада жена спеше полу-усмихната. Защото без съмнение някакъв очарователен сън извикваше усмивка на устните й, а върху бузите й — тази руменина на цветущо здраве.
Катерина неволно извика от изненада и Дариол се сепна за миг.
Кралицата-майка се скри зад завесите на леглото.
Дариол отвори очи, но много сънена, без да си даде сметка какво я бе събудило, отново отпусна тежките си клепачи и заспа.
Тогава Катерина излезе иззад завесите и оглеждайки стаята, видя върху малка маса шише испанско вино, плодове, сладкиши и две чаши: Анри трябва да беше вечерял при баронесата, която очевидно се чувствуваше така добре, както и той.
Кралицата-майка се доближи до тоалетката и взе наченатата сребърна кутийка. Беше същата или най-малкото подобна на онази, която, бе изпратила на Шарлот. Катерина гребна с връхчето на златна игла малко от крема, прибра се в покоите си и го даде на малката маймуна, която й беше донесъл същата вечер Анри. Животното, примамено от приятната миризма, лакомо го изяде и свивайки се в кошницата, заспа. Катерина почака четвърт час.
— С половината от това, което тя току-що изяде, моето куче Брутое умря само за една минута. Изиграли са ме. Дали не е Рьоне? Рьоне! Невъзможно! Тогава, значи, е Анри. О, съдба! Всичко е ясно. Понеже той трябва да царува, не може да умре. Но може би безсилна е само отровата. Трябва да опитаме със стомана.
И Катерина си легна, кроейки нов план, който навярно щеше да бъде напълно готов още на другия ден. Защото тя извика капитана на своята гвардия, даде му едно писмо, заповяда му да го занесе на адреса и да го предаде лично на човека, за когото беше предназначено.
Писмото беше адресирано до Лувие дьо Морвел, капитан на кралските фитилчици на улица Сьоризе, близо до Арсенала.
Глава 28
Писмото от Рим
Изминаха няколко дни от току-що описаните събития, когато една сутрин в Лувъра влезе носилка, съпроводена от група придворни на херцог дьо Гиз, и на наварската кралица съобщиха, че херцогиня дьо Невер иска да й поднесе почитанията си.