— Да, но как да узнаем дали е така?
— Не би ли могло — подхвърли небрежно Анри — да извикаме един от онези двама благородници и да узнаем от него?
— Имате право, господарю — каза Маргьорит, доволна, че може да стори това по предложение на мъжа си. — Ще изпратя да извикат господин дьо Ла Мол. Жийон! Жийон!
Жийон веднага се появи.
— Трябва да говоря неотложно с господин дьо Ла Мол — каза й кралицата. — Намерете го й ми го доведете.
Жийон излезе. Анри седна до една маса, върху която имаше немска книга с гравюри от Албрехт Дюрер, и започна да ги разглежда с дълбоко внимание, така че когато Ла Мол влезе, той сякаш не го чу и дори не вдигна глава.
От своя страна младият човек, виждайки краля при Маргьорит, остана на прага на стаята, безмълвен от изненада и пребледнял от безпокойство.
Маргьорит се приближи до него и каза:
— Граф дьо Ла Мол, бихте ли могли да ме осведомите кой е на служба днес при херцог д’Алансон?
— Коконас, ваше величество! — отговори Ла Мол.
— Опитайте се да узнаете от него дали е въвел при своя господар един мъж, покрит с кал, явно изминал дълъг път на кон.
— Ах, ваше величество, страхувам се, че той няма да ми каже нищо. От няколко дни е станал много мълчалив.
— Наистина ли? Но като му дадете тази бележка, струва ми се, че ще ви дължи нещо в замяна.
— От херцогинята!… О, с тази бележка ще успея.
— Добавете — понижи глас Маргьорит, — че тази бележка ще му служи като пропуск, за да влезе тази вечер в познатата ви къща.
— А аз, ваше величество? — запита тихо Ла Мол. — С какъв пропуск ще вляза аз?
— Вие само ще си кажете името, това е достатъчно.
— Дайте писмото, ваше величество, дайте го — каза Ла Мол, тръпнещ от любов — и аз отговарям за всичко.
И той излезе.
— Утре ще узнаем дали херцог д’Алансон е осведомен за събитията в Полша — каза спокойно Маргьорит, връщайки се при мъжа си.
— Този господин дьо Ла Мол е верен служител — каза беарнецът със свойствената си усмивка. — И кълна се в божествената литургия, аз ще се погрижа за бъдещето му.
Глава 29
Тръгването
Когато на другия ден яркочервеното, но не палещо слънце, характерно за хубавите зимни дни, изгря зад хълмовете на Париж, всичко живо от два часа вече бе в движение в двора на Лувъра.
Един великолепен породист кон, нервен, с тънки крака, по които личаха преплетените му вени, риеше, наострил уши, изригващ пламък през ноздрите си, и очакваше Шарл IX в двора. Господарят му беше не по-малко нетърпелив от него, тъй като Катерина го бе задържала точно когато излизаше, защото имала да му съобщава нещо много важно.
Двамата влязоха в остъклена галерия. Катерина, студена, бледа и безстрастна както винаги, Шарл IX, тръпнещ, гризеш ноктите си, удряйки с камшик двете си любими кучета, покрити с ризници, за да не може зурлата на глигана да достигне до тях, а те безнаказано да нападат страшното животно. Малък герб с кралската емблема беше зашит на гърдите им, почти както на гърдите на пажовете, които неведнъж облазяваха тези щастливи фаворити за привилегиите им.
— Внимавайте, Шарл — каза Катерина, — никой освен вас и мен не знае още за близкото идване на поляците. А наварският крал действа, да ме прости бог, като че ли и на него му е известно. Въпреки че се отрече от религията си, в което винаги съм се съмнявала, той има връзки с хугенотите. Забелязали ли сте колко често излиза от няколко дни? Той има пари. Той, който никога не е имал! Купува коне, оръжия, а в дъждовни дни от сутрин до вечер се упражнява по фехтовка.
— Боже мой, майко — каза Шарл IX нетърпеливо, — надявам се, не мислите, че възнамерява да ме убие, мен или брат ми херцог д’Анжу. В такъв случай ще трябва да му дам още няколко урока, защото вчера му изрязах с рапирата си единадесет илика върху плаща, който имаше само шест. А колкото се отнася до брат ми херцог д’Анжу, вие знаете, че той се фехтува по-добре и от мен или поне колкото мен, както казват.
— Слушайте, Шарл — поде Катерина, — не се отнасяйте така леко към това, което ви казва вашата майка. Пратениците ще дойдат и тогава ще видите. Щом пристигнат в Париж, Анри ще направи всичко възможно да привлече вниманието им. Той е хитър, прикрит, като не смятаме, че жена му, която му помага, и аз не знам защо, ще започне да бръщолеви с тях, ще им заговори на латински, гръцки, унгарски и знам ли още на какъв език. О, казвам ви, Шарл, и вие знаете, че никога не се лъжа, казвам ви, че той крои нещо.
В този момент часовникът прозвъни и Шарл IX престана да слуша майка си, за да чуе колко е часът.
— Кълна се в живота си, вече е седем часът — извика той. — И един час отиване, ще стане осем. Един час, за да стигнем до мястото на срещата и да насъскаме кучетата, значи, ловът ще започне чак в девет. Наистина, майко, много ме забавяте. Легни, Рискту! Дявол да го вземе, легни, разбойнико!