— Триста дяволи! — измърмори беарнецът. — Естествено. Той отива на лов днес за три плячки: Франция, Полша и Навара, без да смятаме глигана.
Анри поздрави жена си, върна се на мястото си и извика един от своите придворни, беарнец по произход, чиито прадеди бяха служили на неговите още преди един век; той обикновено го използуваше в любовните си похождения.
— Ортон, вземи този ключ и го занеси на братовчеда на баронеса дьо Сов, знаеш го, той живее при любовницата си на ъгъла на улица Катр Фис. Кажи, че братовчедка му желае да му говори тази вечер. Да влезе в стаята ми и ако аз не съм там, да ме чака. Ако закъснея, да легне на леглото ми.
— Ще има ли отговор, ваше величество?
— Не. Само ще ми кажеш дали си го намерил. Предай ключа лично на него, нали разбираш?
— Да, ваше величество.
— Почакай, не се отделяй оттук, дявол да те вземе! Преди да излезем от Париж, ще те извикам да оправиш коня ми, така съвсем естествено ще останеш назад, ще изпълниш поръчката ми и ще ни настигнеш в Бонди.
Прислужникът направи знак, че е разбрал, и се отдалечи.
Тръгнаха по улица Сент-Оноре, минаха улица Сен-Дьони, после предградието и стигнаха до улица Сен-Лоран, когато ремъците на коня на наварския крал се отпуснаха. Ортон притича и всичко стана, както беше уговорено между него и господаря му, който продължи пътя си с кралското шествие по улица Реколе, докато верният служител сви по улица Тампл.
Когато Анри настигна краля, Шарл водеше много интересен разговор с херцог д’Алансон за времето, за възрастта на подгонения глиган, който бил единак, за мястото, където беше бърлогата му, така че не забеляза или се престори, че не е забелязал изоставането на Анри.
В това време Маргьорит наблюдаваше държането на всеки поотделно и й се стори, че прочита в очите на брат си известно смущение всеки път, когато погледът му се спреше на Анри. Херцогиня дьо Невер беше много весела, защото Коконас, изключително радостен този ден, пускаше непрекъснато шеги, за да разсмива дамите. Колкото до Ла Мол, той бе успял да намери вече два пъти начин да целуне белия шал със златни ресни на Маргьорит с обичайната ловкост на влюбените, така че не повече от трима-четирима души го забелязаха.
Пристигнаха към осем и четвърт в Бонди.
Първата грижа на Шарл IX бе да се осведоми дали глиганът е задържан.
Глиганът беше в бърлогата си и кучкарят, който беше го подгонил, го пазеше.
Чакаше ги закуска. Кралят изпи чаша унгарско вино, покани дамите на трапезата и нетърпеливо отиде, за да убие времето, да прегледа кучешките колиби и прътовете за кацане на соколите, поръчвайки да не разседлават коня му, тъй като не би могъл да намери по-добър и по-силен от него.
Докато кралят правеше своята обиколка, пристигна херцог дьо Гиз. Той беше въоръжен по-скоро като за война, а не за лов. Двадесет-тридесет благородници, екипирани като него, го придружаваха. Той се осведоми веднага къде е кралят, отиде при него и двамата се върнаха, разговаряйки.
Точно в девет часа кралят сам даде сигнал с рога си да пуснат кучетата. Всички се метнаха на конете и се отправиха към сборния пункт.
Докато препускаха, Анри намери начин да се приближи до жена си още веднъж.
— Научихте ли нещо ново? — запита той.
— Нищо — отговори Маргьорит, — ако изключим странния поглед, с който ви наблюдава брат ми Шарл.
— Аз също го забелязах — каза Анри.
— Взехте ли предпазни мерки?
— Сложил съм си ризница. Имам чудесен испански ловджийски нож, наточен като бръснач, остър като игла, с който пробождам и златни монети.
— Тогава — каза Маргьорит, — бог да ви пази!
Кучкарят, който вървеше начело, даде знак. Бяха стигнали до бърлогата.
Глава 30
Морвел
Докато всичката тази весела и безгрижна, поне привидно, младеж се пръсна като златна вихрушка по пътя към Бонди, Катерина нави скъпоценния пергамент, върху който Шарл бе поставил подписа си, и нареди да въведат в кабинета й човека, комуто нейният капитан на гвардията бе занесъл преди няколко дни писмо на улица Сьоризе, близо до Арсенала.
Широка тафтена панделка, зловещо закриваше едното око на този човек. Между изпъкналите му скули стърчеше нос на лешояд, а посивяла брада покриваше долната част на лицето му. Той беше загърнат в дълъг дебел плащ, под който личеше цял арсенал. Носеше още на колана си, противно на обичая на хората, повикани в двора, дълъг и широк меч с двоен предпазител. Едната от ръцете му не се виждаше, очевидно стискаше под плаща кама.
— Ах, ето ви и вас, господине — каза кралицата, сядайки. — Нали ви бях обещала след Вартоломеевата нощ, в която ни оказахте толкова забележителни услуги, че няма да ви оставям в бездействие. Случаят се представи или по-скоро аз го създадох. Така че благодарете ми.