— Ваше величество, най-смирено ви благодаря — отговори човекът с черната превръзка с нисък и същевременно безочлив поклон.
— Великолепен случай, господине, какъвто едва ли ще ви се представи два пъти в живота. Така че възползувайте се.
— Чакам, ваше величество, макар и да се страхувам след този увод…
— Че поръчението ще бъде твърде мъчно ли? А нали за такива поръчения ламтят тия, които искат да напреднат? За поръчението, за което ви говоря, ще ви завидят дори родовете дьо Таван и дьо Гиз.
— Ах, ваше величество — повярвайте ми, че каквото и да бъде то, аз съм на вашите заповеди.
— В такъв случай четете — каза Катерина.
И му подаде пергамента.
Мъжът хвърли поглед и побледня.
— Как! — възкликна той. — Заповед за арестуване на наварския крал?
— Какво толкова необикновено има?
— Все пак, ваше величество, един крал! Всъщност аз се съмнявам, страхувам се, че не съм достатъчно благороден.
— Моето доверие ви прави пръв благородник в моя двор, господин дьо Морвел — заяви Катерина.
— Дълбоко благодаря на ваше величество — каза убиецът, толкова развълнуван, че изглеждаше разколебан.
— И така, ще изпълните моята заповед, нали?
— Щом ваше величество нарежда, нима това не е мой дълг?
— Да, аз ви заповядвам.
— Тогава ще се подчиня.
— Как ще действувате?
— Не зная точно, ваше величество, и много бих желал вие да ме насочите.
— Страхувате се да не се вдигне шум, нали?
— Признавам.
— Вземете дванадесет сигурни хора и повече дори, ако трябва.
— Разбирам. Ваше величество ми позволява да се подсигуря и аз съм й много благодарен. Но къде да заловя наварския крал?
— Къде смятате, че ще ви бъде най-удобно?
— На място, което със своята неприкосновеност би било гаранция за мен.
— Да, разбирам. В някой кралски дворец. Какво ще кажете за Лувъра например?
— О, ако ваше величество ми позволи, това ще бъде голямо благоволение!
— Вие ще го задържите в Лувъра.
— В коя част на Лувъра?
— В стаята му.
Морвел се поклони.
— Кога да направя това, ваше величество?
— Тази вечер или по-скоро тази нощ.
— Добре, ваше величество, но сега, моля ви, кажете ми нещо.
— Какво?
— Доколко дължа уважение на неговия ранг?
— Уважение?… Ранг… Нима вие не знаете, господине, че в своето кралство френският крал няма равен на себе си по ранг и всички му дължат уважение?
Морвел отново се поклони.
— Ще се спра на тази точка, ваше величество, ако ми позволите.
— Позволявам, господине.
— Ако кралят оспори автентичността на заповедта, това е малко вероятно, но все пак…
— Напротив, господине, това е сигурно.
— Че той ще оспори ли?
— Несъмнено.
— И следователно ще откаже да се подчини.
— Страхувам се.
— И ще се противи?
— Много вероятно е.
— Ах, дявол да го вземе! — каза Морвел. — А в такъв случай?
— В какъв случай? — запита Катерина и втренчи поглед в него.
— В случай че той се противи, какво да направя?
— Какво правите, когато имате заповед от краля, тоест когато представяте краля и ви оказват съпротива, господин дьо Морвел?
— Но, ваше величество — каза палачът, — когато бъда удостоен с подобна заповед и тази заповед се отнася до обикновен благородник, аз го убивам.
— Аз ви казах, господине — каза Катерина, — и то, мисля, не много отдавна, за да забравите вече думите ми, че френският крал не признава никакъв ранг в своето кралство. Обясних ви, че само френският крал е крал. И пред него и най-високопоставените са обикновени благородници.
Морвел пребледня, защото започваше да разбира.
— О — каза той, — да убия наварския крал ли?
— Кой ви е казал да го убиете? Къде е заповедта за убийство? Кралят иска да го отведете в Бастилията и заповедта включва само това. Ако се остави да го задържите, много добре. Но понеже той няма да се остави, понеже ще се съпротивява, понеже ще се опита да ви убие…
Морвел пребледня.
— Вие ще се защищавате — продължи Катерина. — Не могат да искат от такъв храбрец като вас да се остави да го убият, без да се защищава. И защищавайки се, всичко може да се случи. Нали ме разбирате?
— Да, ваше величество, но все пак…
— Аха, вие вероятно искате след думите: „Заповед за задържане“ да напиша със собствената си ръка „жив или мъртъв“?
— Признавам, ваше величество, че това ще ме освободи от задръжките ми.