Маргьорит се приближи, за да поздрави Анри.
— Да, Марго — каза Шарл, — поздрави го, и то искрено. Защото без него френският крал щеше да се нарича Анри III.
— Уви, ваше величество — каза беарнецът, — херцог д’Анжу и без това е мой неприятел, а сега ще ме намрази още повече. Но какво да се прави, човек прави каквото може. Питайте херцог д’Алансон.
Той се наведе, измъкна от тялото на глигана ловджийския си нож и го заби два-три пъти в пръстта, за да изтрие кръвта.
Глава 32
Братство
Спасявайки живота на Шарл, Анри бе спасил не просто живота на един човек, а бе възпрял възможността три кралства да сменят своите владетели.
И действително, ако Шарл IX бе убит, херцог д’Анжу щеше да стане крал на Франция, а херцог д’Алансон по всяка вероятност — крал на Полша. Колкото до Навара, понеже херцог д’Анжу беше любовник на принцеса дьо Конде, то наварската корона сигурно щеше да възнагради съпруга за любезността на съпругата.
От всичките тези промени нищо хубаво не произтичаше за Анри. Той само щеше да смени господаря си. И вместо Шарл IX, който го търпеше, на престола на Франция щеше да се качи херцог д’Анжу, който имаше еднакви мисли и чувства с Катерина, беше се заклел в смъртта му и сигурно щеше да сдържи клетвата си.
Всички тези съображения възникнаха изведнъж в главата му, когато глиганът се хвърли върху Шарл IX, и ние видяхме резултата от бързия като светкавица извод, че животът на Шарл IX е свързан с неговия.
Шарл IX беше спасен от един акт на преданост, чиито мотиви му бе невъзможно да отгатне.
Но Маргьорит беше разбрала всичко и тя се възхити на неочакваната смелост, която подобно на мълния проблясваше само по време на буря. За нещастие не бе достатъчно да избегне възцаряването на херцог д’Анжу, той трябваше сам да стане крал. Трябваше да оспори Навара на херцог д’Алансон и на принц дьо Конде. И най-важното трябваше да напусне този двор, в който вървеше между две пропасти, и то да го напусне покровителстван от френски принц.
Връщайки се от Бонди, Анри обмисляше сериозно положението. Когато стигна до Лувъра, планът му беше вече готов.
Без да сваля ботушите си, както беше още прашен и окървавен, той отиде при херцог д’Алансон. Завари го да се разхожда развълнувано из стаята.
Като го видя, д’Алансон трепна.
— Да — каза Анри, като улови двете му ръце. — Разбирам ви много добре, братко. Вие сигурно ми се сърдите, задето пръв обърнах внимание на краля, че вашият куршум е засегнал крака на коня му, а не глигана, каквото беше вашето намерение. Но какво да се прави? Не можах да сдържа изненадата си. Впрочем кралят сам щеше да забележи това рано или късно.
— Разбира се, разбира се — измърмори д’Алансон. — Но все пак аз не мога да не отдам на злонамереност това издайничество от ваша страна и резултатът, както виждате, е, че Шарл се усъмни в моите добри намерения и това хвърли сянка между нас.
— Ще стигнем и дотам. А колкото се отнася до моята злонамереност по отношение на вас, дошъл съм нарочно, за да прецените сам.
— Добре — каза д’Алансон с обичайната си сдържаност. — Говорете, Анри, аз ви слушам.
— След нашия разговор, Франсоа, вие ще видите какви са моите намерения, защото тайната, която ще ви поверя, изключва всяка въздържаност и предпазливост. И след като ви я поверя, вие ще можете да ме погубите само с една дума.
— За какво говорите? — запита Франсоа, който започваше да се смущава.
— Между другото — продължи Анри — аз дълго се колебах дали да ви се доверя, особено след начина, по който се направихте, че нищо не разбирате днес.
— Наистина — каза Франсоа пребледнял — не разбирам какво искате да кажете, Анри.
— Братко, вашите интереси са ми твърде скъпи, затова не мога да не ви предупредя, че хугенотите ми направиха някои предложения.
— Предложения ли? Какви предложения?
— Един от тях, господин дьо Муи дьо Сен-Фал, син на храбрия дьо Муи, убит от Морвел, нали го знаете?…
— Да.
— Той ме намери с риск на живота си, за да ме увери, че съм пленник.
— Така ли? И какво му отговорихте вие?
— Братко, вие знаете, че аз обичам нежно Шарл, който спаси живота ми, и че кралицата-майка ми замени моята майка. Затова отказах да приема предложението му.
— И какво ви предложи той?
— Хугенотите искат да възстановят наварския престол и понеже в действителност той ми принадлежи по наследство, предложиха ми го.
— Да, и господин дьо Муи вместо съгласието, което е искал да получи от вас, е получил отказ.