Стаята се освети.
Шарл IX я огледа изпитателно.
Анри седеше до жена си, херцогиня дьо Невер сама в един ъгъл, а Коконас, прав сред стаята със свещник в ръка, осветяваше цялата сцена.
— Моля да ме извините, братко — каза Маргьорит, — не ви очаквахме.
— Затова ваше величество страшно ни уплаши — каза Анриет.
— Аз — каза Анри, който отгатна всичко — толкова се стреснах, че обърнах масата.
Коконас хвърли към наварския крал поглед, означаващ: „И тази си я бива! Ето един мъж, който разбира всичко от половин дума.“
— Каква суматоха — каза Шарл IX, — ето че от вечерята ти не остана нищо, Анрио. Ела с мен, ще я довършиш другаде. Тази вечер ще те развращавам.
— Как, ваше величество — каза Анри, — нима ще ми направите честта?…
— Да, мое величество ти прави честта да те изведе вън от Лувъра. Отстъпи ми го, Марго, ще ти го доведа утре сутрин.
— Ах, братко — каза Маргьорит, — вие нямате нужда от моето разрешение, нали вие сте господарят!
— Ваше величество — каза Анри, — ще отскоча до стаята си, за да си взема друг плащ, и ще се върна веднага.
— Няма нужда, Анрио, и този не е лош.
— Но, ваше величество… — опита се да възрази беарнецът.
— Казвам ти да не ходиш в стаята си, хиляди дяволи, нима не чуваш какво ти говоря? Хайде, тръгвай!
— Да, да, вървете — каза изведнъж Маргьорит и стисна лакътя на мъжа си, защото един особен поглед на Шарл й разкри, че става нещо странно.
— Ето ме, ваше величество — каза Анри.
Но Шарл спря погледа си на Коконас, който продължаваше да играе ролята на осветител, палейки и останалите свещи.
— Кой е този благородник? — запита Шарл Анри и измери с поглед пиемонтеца. — Да не би случайно да е граф дьо Ла Мол?
„Кой ли му е говорил за Ла Мол?“ — запита се Маргьорит.
— Не, ваше величество — отговори Анри, — граф дьо Ла Мол не е тук и аз съжалявам, защото щях да представя на ваше величество едновременно него и приятеля му Коконас. Те двамата са неразделни и са от свитата на херцог д’Алансон.
— Аха, знаменития стрелец — каза Шарл, — добре. — После смръщи вежди: — Този граф дьо Ла Мол не е ли хугенот?
— Вече е католик, господарю — каза Анри. — И аз отговарям за него както за себе си.
— Когато вие отговаряте за някого, Анрио, след това, което направихте за мен днес, аз нямам право да се съмнявам в него. Но все едно. Бих искал да видя този Ла Мол, обаче ще остане за друг път.
И оглеждайки с големите си очи за последен път стаята, Шарл целуна Маргьорит и отведе наварския крал, като го улови под ръка.
На вратата на Лувъра Анри пожела да се спре, за да каже няколко думи на някого.
— Хайде, хайде, излизай бързо, Анрио! — каза му Шарл. — Като ти казвам, че тази вечер въздухът на Лувъра е вреден за теб, повярвай ми най-сетне, дявол да го вземе!
„Триста дяволи! — прошепна на себе си Анри. — Ами какво ще стане с дьо Муи, съвсем сам в моята стая? Дано въздухът, който е вреден за мен, не се окаже още повреден за него.“
— Кажи ми — запита кралят, когато Анри и той преминаха подвижния мост, — не се ли ядосваш, Анрио, че придворните на д’Алансон ухажват жена ти?
— Какво искате да кажете, ваше величество?
— Този господин дьо Коконас не прави ли мили очи на Марго?
— Кой ви каза?
— Боже — поде кралят, — намериха се хора.
— Чиста шега, ваше величество. Господин дьо Коконас действително прави мили очи, но на херцогиня дьо Невер.
— Какво говориш?
— Уверявам ваше величество, че отговарям за думите си.
Шарл избухна в смях.
— Ако херцог дьо Гиз дойде още веднъж да ми разправя неврели-некипели, и аз ще му поразкажа нещичко за подвизите на неговата снаха. Всъщност, право да си кажа, аз не си спомням за кого точно ми говори той, за господин дьо Коконас или за господин дьо Ла Мол.
— И в единия, и в другия случай няма нищо, ваше величество. Аз отговарям за чувствата на жена си.
— Добре, Анрио, добре — каза кралят. — Предпочитам да те виждам такъв, а не друг. Кълна се в честта си, ти си храбър момък и, струва ми се, няма да мога да мина вече без теб.
Казвайки това, кралят започна да си подсвирква по особен начин; четирима благородници, които чакаха в началото на улица Бове, се присъединиха към тях и всички заедно потънаха в града.
Удари десет часът.
— Е — каза Маргьорит, когато кралят и Анри излязоха. — Ще седнем ли пак на масата?
— Бога ми, не — каза херцогинята. — Здравата се изплаших. Да живее къщичката на улица Клош-Персе! В нея не може да се влезе безпрепятствено, а нашите храбреци имат там право да развъртят шпагите си. Но какво търсите под канапетата и в шкафовете, господин Коконас?