— Излязла в този час? — смръщи вежди Катерина. — И къде може да е отишла?
— На един сеанс по алхимия — отговори Жийон, — който ще се състои в двореца дьо Гиз в павилиона на херцогиня дьо Невер.
— И кога ще се върне? — запита кралицата-майка.
— Сеансът ще продължи до късно през нощта — отговори Жийон, — така че възможно е нейно величество да остане до утре сутринта при приятелката си.
— Щастлива е наварската кралица! — измърмори Катерина. — Тя има приятелки и е кралица. Носи корона, наричат я „ваше величество“, а няма поданици. Наистина е щастлива!
След тази остроумна забележка, която накара слушателите вътрешно да се усмихнат, Катерина каза:
— В края на краищата, като е излязла… Кога излезе, казвате?
— Преди половин час, ваше величество.
— Всичко върви от хубаво към по-хубаво. Свободна сте!
Жийон се поклони и излезе.
— Продължете, Шарлот — каза кралицата.
Баронеса дьо Сов продължи да чете. След десет минути Катерина я спря.
— Добре, че се сетих — каза тя, — нека да отпратят постовете от галерията.
Това беше сигналът, очакван от Морвел.
Изпълниха заповедта на кралицата-майка, а баронеса дьо Сов продължи да чете.
Беше чела близо четвърт час без прекъсване, когато дълъг, протяжен, страшен вик долетя до стаята и косите на всички присъстващи настръхнаха.
Последва незабавно револверен изстрел.
— Какво има? — каза Катерина. — Защо не четете, Карлота?
— Ваше величество — каза пребледняла младата жена, — нима не чухте?
— Какво? — запита Катерина.
— Този вик.
— И револверния изстрел? — добави капитанът от гвардията.
— Вик, револверен изстрел, аз нищо не съм чула… Впрочем нима е странно в Лувъра да се чуе вик или револверен изстрел! Четете, четете, Карлота!
— Но чуйте, ваше величество — настоя баронеса дьо Сов, докато господин дьо Нансе стоеше прав с ръка на шпагата си, не смеейки да излезе без разрешението на кралицата. — Слушайте, чуват се стъпки, проклятия!
— Ще заповядате ли да се осведомя, ваше величество? — запита капитанът.
— В никакъв случай, господине. Останете там, където сте — каза Катерина, като седна в леглото, за да даде повече тежест на заповедта си. — Кой ще ме защищава в случай на тревога? Сигурно някои пияни швейцарци се бият.
Спокойствието на кралицата, противопоставено на ужаса, който бе овладял всички останали, беше толкова очевидно, че независимо от свенливостта си баронеса дьо Сов втренчи въпросителен поглед в кралицата.
— Но, ваше величество — извика тя, — като че ли убиват някого!
— Кого смятате, че убиват?
— Наварския крал, ваше величество, шумът идва от неговите стаи.
— Глупачка! — прошепна кралицата, чиито устни, въпреки самообладанието, започнаха да се движат странно, сякаш тя шепнеше молитва. — Глупачка, която вижда своя наварски крал навсякъде!
— Боже мой, боже мой! — извика баронеса дьо Сов и се отпусна в креслото си.
— Свърши се — каза Катерина и се обърна към дьо Нансе: — Капитане, надявам се, че ако има скандал в двореца, утре ще накажете строго виновниците. Продължавайте да четете, Карлота!
И Катерина също се отпусна на възглавницата безчувствена, сякаш отмаляла, а присъстващите забелязаха, че едри капки пот се стичат по лицето й.
Баронеса дьо Сов се подчини на нейната изрична заповед, но само очите и гласът й я изпълняваха. Мисълта й блуждаеше съвсем другаде и тя си представяше страшната опасност, надвиснала над любимата глава. Най-сетне след няколко минути душевна борба тя се почувства така разкъсвана между тревогата и етикета, че гласът й стана неразбираем, книгата се изплъзна от ръцете й и тя припадна.
Внезапно се чу силен трясък. Тежки, забързани стъпки разтърсиха коридора. Прокънтяха два изстрела и стъклата звъннаха, а Катерина, изненадана, че борбата продължава толкова дълго, се изправи на свой ред бледа, с разширени очи. И точно когато гвардейският капитан се готвеше да изскочи навън, тя го спря с думите:
— Всички да останат тук, аз сама ще отида да проверя.
Ето какво ставаше или по-скоро какво бе станало.
Дьо Муи бе получил сутринта от Ортон ключа от стаята на Анри. В този ключ, който беше пробит, беше пъхнато навито на руло листче. Той го измъкна с една игла.
Това беше паролата на Лувъра за идващата нощ.
Освен това Ортон му предаде устно думите на Анри, който канеше дьо Муи да отиде при него в десет часа в Лувъра.
В девет часа и половина дьо Муи се облече с ризница, чиято здравина бе имал случай да изпита неведнъж, сложи над нея копринената си дреха, закачи шпагата си, пъхна в колана двата револвера, а над всичко това метна прословутия вишнев плащ на Ла Мол.