Ние проследихме как, преди да се върне у дома си, Анри бе решил да направи посещение на Маргьорит и как бе стигнал по тайната стълба точно в подходящия момент, за да се сблъска с Ла Мол в спалнята на кралицата и да заеме мястото му пред очите на краля в трапезарията. Точно в същия миг благодарение на паролата, изпратена от Анри, и главно поради прословутия вишнев плащ дьо Муи мина през пропуска на Лувъра.
Младият човек се качи право у наварския крал, подражавайки сполучливо, както обикновено, походката на Ла Мол. В преддверието го чакаше Ортон.
— Господин дьо Муи — каза планинецът, — кралят излезе, но ми заповяда да ви поканя в стаята му и да ви кажа да го чакате. Ако закъснее много, поръча да си легнете в неговото легло.
Дьо Муи влезе, без да иска друго обяснение, защото думите на Ортон всъщност бяха повторение на казаното сутринта. За да убие времето, дьо Муи взе перо и мастило, приближи се до една великолепна карта на Франция, закачена на стената, започна да пресмята и да отбелязва етапите от Париж до По.
Но това занимание беше работа за четвърт час и дьо Муи скоро започна да се чуди какво да прави.
Той се поразходи из стаята, разтърка очи, прозина се, седна, стана, пак седна. Най-сетне, възползувайки се от поканата на Анри, оправдан впрочем от съществуващата близост между принцовете и техните придворни, той остави на нощната маса револверите и запалената лампа, изтегна се на широкото легло с тъмни завеси в дъното на стаята, плъзна голата шпага до бедрото си и сигурен, че няма да го изненадат, още повече, че прислужникът бдеше в съседната стая, той се унесе в дълбок сън, който скоро разтърси балдахина: дьо Муи хъркаше като истински стар войник и в това отношение можеше да съперничи дори на наварския крал.
Точно в този момент шестима мъже с шпаги в ръка и ками в колана се плъзнаха мълчаливо в коридора, който чрез малка вратичка се свързваше с покоите на Катерина, а с по-голяма — със стаите на Анри.
Един от шестимата вървеше отпред. Освен извадената шпага и кама, остра като ловджийски нож, той носеше и двата си верни револвера, закачени на колана със сребърни аграфи. Този мъж беше Морвел.
Като стигна до вратата на Анри, той се спря.
— Проверихте ли дали часовоите в коридора са си отишли? — запита той мъжа, който като че ли предвождаше малката група.
— Не остана нито един — отговори лейтенантът.
— Добре — каза Морвел, — сега трябва да се осведомим за едно: дали човекът, когото търсим, е у дома си.
— Но — каза лейтенантът, дръпвайки ръката на Морвел, който посегна към вратата, — капитане, този апартамент е на наварския крал!
— Кой ви казва нещо друго? — запита Морвел.
Помощниците му се спогледаха изненадани, а лейтенантът отстъпи.
— Охо — каза той, — да задържим някого в този час в Лувъра, и то в покоите на наварския крал?
— Какво ще кажете — запита Морвел, — ако ви кажа, че ще задържите самия наварски крал?
— Ще ви кажа, капитане, че това съвсем не е шега и без заповед, подписана от ръката на Шарл IX…
— Четете — каза Морвел.
И като измъкна изпод дрехата си заповедта, която му бе връчила Катерина, той я подаде на лейтенанта.
— Добре — каза той, след като я прочете, — нямам повече възражения.
— Готов ли сте?
— Готов.
— А вие? — обърна се Морвел към другите петима.
Те се поклониха почтително.
— И така, слушайте, господа — каза Морвел, — предлагам ви следния план: двама от вас ще останат на тази врата, двама на вратата на спалнята и двама ще влязат с мене.
— А след това? — запита лейтенантът.
— Запомнете добре: заповядано ни е да попречим на арестувания да вика, да крещи, да се съпротивява. Всяко нарушение на тази заповед ще бъде наказано със смърт.
— Да вървим тогава. Нали има заповед — каза лейтенантът на единия от групата, който заедно с него трябваше да придружи Морвел при краля.
— Съвършено вярно — каза Морвел.
— Горкият наварски крал! — каза един от мъжете. — Писано е било там горе, че няма да се отърве.
— И долу — каза Морвел, като взе заповедта от ръцете на лейтенанта и я прибра.
Морвел пъхна в ключалката ключа, който му беше дала Катерина, и оставяйки двама души на пост до външната врата, както бе уговорено, влезе с другите четирима в преддверието.
Ортон помисли, че господарят му се връща и побърза да го посрещне, но изведнъж се озова лице с лице срещу петима въоръжени мъже.
Като видя зловещото лице на Морвел, когото наричаха кралеубиец, верният служител отстъпи и препречи с тялото си втората врата.
— Кои сте вие? — запита Ортон. — Какво искате?
— В името на краля — отговори Морвел. — Къде е господарят ти!