— Какво ще прави ваше величество тази вечер? — запита Анри, за да отклони опасния разговор.
— Искам да те запозная с някого, Анрио. После ще ми кажеш мнението си.
— Както заповяда ваше величество.
— Надясно, надясно. Отиваме на улица Бар.
Двамата крале и тяхната свита преминаха улица Савонри, когато изведнъж видяха до двореца Конде двама мъже, загърнати в огромни плащове, да излизат от тайна вратичка, която единият отвори безшумно.
— Охо! — каза кралят на Анри, който също гледаше, но без да каже нито дума. — Ето нещо, което заслужава внимание.
— Защо мислите така, ваше величество? — запита наварският крал.
— Това не се отнася до теб, Анрио. Ти си сигурен в жена си — засмя се Шарл. — Но твоят братовчед дьо Конде не е така сигурен в своята или ако е сигурен, греши, дявол да го вземе!
— Кой ви каза, ваше величество, че тези господа са били при принцеса дьо Конде?
— Имам предчувствие. Тези двама мъже, които се притаиха до вратата, като ни видяха, и не мръдват оттам, както и специалната кройка на плаща на по-ниския от двамата… боже мой, наистина странно!
— Кое?
— Нищо, хрумна ми само една мисъл. Да се приближим.
И той тръгна право срещу двамата мъже, които, виждайки, че се интересуват от тях, се опитаха да се отдалечат.
— Хей, господа — каза кралят, — спрете!
— На нас ли говорят? — запита един глас, от който Шарл и Анри потрепериха.
— Кажи, Анрио — прошепна Шарл, — познаваш ли сега този глас?
— Ваше величество, ако брат ви херцог д’Анжу не беше в Ла Рошел, бих се заклел, че това е неговият глас.
— Точно така — каза Шарл. — Цялата работа е, че той вече не е в Ла Рошел. Това е всичко.
— Но кой е с него?
— Не го ли познаваш?
— Не, ваше величество.
— Би трябвало да го познаеш по ръста. Почакай, сега ще го познаеш. Хей, нали ви казах да спрете! — повтори кралят. — Не чухте ли?
— Да не би да сте от нощната стража, че ни спирате? — запита по-високият мъж, изваждайки ръката си извън плаща.
— Да приемем, че сме от нощната стража — каза кралят. — Спрете, като ви заповядват.
После прошепна на ухото на Анри:
— Гледайте сега как ще изригне вулканът.
— Вие сте осем души — каза по-високият от двамата мъже, като откри не само ръката, но и лицето си, — но дори сто да бяхте, махайте се от пътя ни!
— Аха, херцог дьо Гиз — каза Анри.
— Ах, нашият братовчед дьо Лорен — каза кралят. — Най-сетне се познахме. Щастлива среща.
— Кралят! — извика херцогът.
При тези думи другият мъж, който отначало бе открил лицето си от уважение, се загърна още по-плътно с плаща си.
— Ваше величество — каза херцог дьо Гиз, — бях на посещение у принцеса дьо Конде.
— Да… и сте взели със себе си един от своите придворни. Кой точно?
— Ваше величество не го познава — каза херцогът.
— Тогава ще се запознаем.
И като се запъти към другия мъж, направи знак на единия от прислужниците да доближи факела.
— Извинете, братко — каза херцог д’Анжу, като отметна плаща и се поклони със зле прикриван яд.
— Ах, Анри, нима сте вие? Не, не може да бъде. Лъжа се. Брат ми херцог д’Анжу не би отишъл да види никого, преди да дойде при мене. На него му е твърде добре известно, че за принцовете с кралска кръв, идващи в столицата, Париж има само една врата — пропуска при Лувъра.
— Извинете, ваше величество — каза херцог д’Анжу. — Моля да ми простите това лекомислено опущение.
— Тъй, тъй — отговори кралят закачливо, — а какво правите в двореца дьо Конде, братко?
— Ами че — обади се подигравателно наварският крал — сигурно това, което ваше величество каза преди малко.
И навеждайки се над ухото на краля, той завърши фразата си с гръмък смях.
— Какво значи това? — запита херцог дьо Гиз надменно, защото като всички в двора и той беше добил навика да се отнася грубо с наварския крал. — Защо да не отида да видя снаха си? Нима херцог д’Алансон не посещава своята?
Анри леко се изчерви.
— Каква снаха? — запита Шарл. — Той има само една снаха и тя е кралица Елизабет.
— Извинете, ваше величество, исках да кажа, сестра си, нейно величество Маргьорит. Идвайки насам, я видяхме преди половин час в носилката й, придружена от двама обожатели, които яздеха от двете й страни.
— Наистина ли? — учуди се Шарл. — Какво ще кажете за това, Анри?
— Наварската кралица е свободна да ходи, където иска. Но аз се съмнявам, че е излязла от Лувъра.
— А пък аз съм сигурен в това — каза херцог дьо Гиз.
— Аз също — каза херцог д’Анжу, — главно защото носилката спря на улица Клош-Персе.
— Тогава навярно и вашата снаха, не тази — забеляза Анри, като показа двореца дьо Конде, — а онази — и той посочи с пръст към двореца дьо Гиз — е с нея, защото ние ги оставихме заедно, а, както знаете, те са неразделни.