Выбрать главу

— Ваше величество се лъже — каза Катерина. — Не става дума за шега.

— Така е, така е, и вие ще трябва да приемете това или дяволите ще ме вземат!

— Ваше величество, с тази грешка вие провалихте целия план, който щеше да ни доведе до важно откритие.

— Ами! План… Нима се тревожите заради един пропаднал план. Вие, майко, вие ще измислите още двадесет и обещавам ви, че и аз ще ви съдействам за изпълнението им.

— Сега и да ми съдействате, е твърде късно, защото той е предупреден и ще бъде нащрек.

— Вижте какво — каза кралят, — да минем направо към целта. Какво имате против Анрио?

— Против него съм, защото той заговорничи.

— Да, разбирам. Вашето вечно обвинение. Но нима всички не заговорничат малко или повече в това очарователно кралско жилище, наречено Лувър?

— Той обаче заговорничи повече от всички други. И е по-опасен от всички, защото никой не го подозира.

— Виж ти, истински Лоренцино.

— Слушайте — намръщи се Катерина при споменаването на това име, напомнящо й една от най-кървавите катастрофи във флорентинската история. — Слушайте, има само едно средство да ми докажете, че греша.

— Какво е то, майко?

— Запитайте Анри кой е бил тази нощ в стаята му.

— В неговата стая… тази нощ?

— Да и ако той ви каже…

— Е?…

— Готова съм да призная, че съм се лъгала.

— Но ако е било жена, не можем да изискваме да…

— Жена ли?

— Да.

— Жена, която уби двама от вашите гвардейци и нарани може би смъртоносно господин дьо Морвел.

— О — каза кралят, — работата става сериозна. Значи, има пролята кръв?

— Трима души паднаха убити там.

— А този, който ги е подредил така?

— Той се измъкнал здрав и читав.

— Кълна се в лукавия — каза Шарл, — храбър човек е бил и вие имате право, майко, искам да узная кой е.

— Е, добре, казах ви, че вие няма да узнаете или поне няма да го узнаете от Анри.

— А от вас, майко? Този човек не може да е излязъл, без да остави някаква следа, без да са забелязали някаква особеност в облеклото му.

— Забелязали са само елегантния му вишнев плащ, с който е бил загърнат.

— А, вишнев плащ — каза Шарл. — Знам само един в двора, толкова ярък, че да се хвърли в очи.

— Точно така — каза Катерина.

— И после? — запита Шарл.

— После, чакайте ме тук, синко, а аз ще отида да видя дали са изпълнили заповедите ми.

Катерина излезе, а Шарл остана сам, разхождайки се разсеяно, като подсвиркваше ловна мелодия, пъхнал едната ръка в дрехата си и отпуснал другата, която неговата хрътка близваше всеки път, когато той се спреше.

Колкото до Анри, той бе излязъл от шурея си много неспокоен. И вместо да тръгне по обикновения коридор, се отправи към малката тайна стълба, за която много пъти вече стана дума и която водеше на втория етаж. Но едва изкачил четири стъпала, на първата извивка видя една сянка. Той се спря и посегна към камата. В същия миг разбра, че това е жена и един очарователен глас, чийто тембър му беше близък, каза тихо, стискайки ръката му:

— Слава богу, ваше величество, ето ви здрав и читав! Толкова ме беше страх за вас. Но без съмнение бог е чул молитвата ми.

— Какво се е случило? — запита Анри.

— Ще го узнаете, като влезете у вас. Не се безпокойте за Ортон. Той е при мен.

И младата жена се спусна бързо по стълбата, разминавайки се с Анри, сякаш го бе срещнала случайно.

— Странно — промърмори Анри. — Какво се е случило? Какво е станало с Ортон?

За съжаление баронеса дьо Сов не чу въпроса му, защото беше вече далеч. Горе на стълбата Анри видя нова сянка, този път на мъж.

— Шт — каза този човек.

— А, вие ли сте, Франсоа?

— Не ме наричайте по име.

— Но какво се е случило?

— Приберете се у вас и ще узнаете. После излезте в коридора, огледайте се на всички страни дали някой не ви шпионира и елате при мен, аз само ще притворя вратата.

И той на свой ред изчезна по стълбата като призраците, които потъват в театъра в някоя дупка.

— Триста дяволи! — измърмори беарнецът. — Загадката продължава. Но щом отговорът е в стаята ми, да идем там, пък ще видим.

Все пак Анри продължи не съвсем спокойно. Той беше чувствителен и суеверен като всеки млад човек. Всичко се отразяваше ясно върху гладката като огледало повърхност на тази душа, а това, което беше чул, му предсказваше някакво нещастие.