— Господарю — каза Маргьорит, — ако се страхувате само от това, бъдете спокоен… Той нищо няма да каже.
— Как! — възкликна Анри. — Нима ще мълчи? Дори ако трябва да заплати това мълчание с живота си?
— Той ще мълчи, ваше величество.
— Сигурна ли сте?
— Аз отговарям.
— Тогава всичко е наред — каза Анри и стана.
— Отивате ли си, господарю? — живо запита Маргьорит.
— Боже мой, да. Това е всичко, което исках да ви кажа.
— И вие отивате?…
— Ще се опитам да измъкна всички ни от тази неприятна история, в която ни забърка човекът с вишневия плащ.
— Боже мой, боже мой, горкият младеж! — извика скръбно Маргьорит, кършейки ръце.
— Наистина — каза Анри и си тръгна, — граф дьо Ла Мол е много мил служител.
Глава 38
Кордонът на кралицата-майка
Шарл се беше върнал в къщи весел и доволен, но след десетминутен разговор с майка си тя сякаш му предаде своята бледост и гняв и взе в замяна веселото настроение на сина си.
— Граф дьо Ла Мол? — говореше Шарл. — Граф дьо Ла Мол… Трябва да извикаме Анри и херцог д’Алансон, защото Ла Мол е на служба при него.
— Извикайте ги, щом трябва, синко, но нищо няма да излезе. Страхувам се, че Анри и Франсоа са в много по-тесни връзки, отколкото предполагате. Да ги разпитате, значи да събудите подозренията им. По-добре ще бъде, мисля, бавно и сигурно да ги изпитаме няколко дни. Ако дадете възможност на виновните да отдъхнат, ако ги накарате да повярват, че са се изплъзнали от вашата бдителност, те ще станат дръзки, триумфиращи и ще ви предоставят по-добър случай да ги заловите. Тогава ще узнаем всичко.
Шарл се разхождаше нерешително, предъвкваше гнева си, както конят дъвче юздата си, и притискаше със сгърчена ръка сърцето си, терзано от подозрение.
— Не, не — каза той най-сетне. — Няма да чакам. Вие не знаете какво значи да чакаш, заобиколен, както съм аз, с призраци. Впрочем от ден на ден тези контета стават все по-безсрамни. Дори тази нощ двама покорители на женски сърца се осмелиха да ни се противопоставят, да се бунтуват срещу нас. Ако граф дьо Ла Мол е невинен, толкова по-добре. Но аз много бих искал да узная къде е бил Ла Мол тази нощ, когато в Лувъра са пребивавали моите гвардейци, а на улица Клош-Персе се опитаха да пребият мене. Да ми доведат херцог д’Алансон а после Анри. Искам да ги разпитам поотделно. Вие, майко, можете да останете.
Катерина седна. За гъвкав ум като нейния всеки инцидент, насочен от мощната й ръка, можеше да я доведе до целта, макар и привидно да я отдалечава. От всеки удар бликва звук или искра. Звукът показва пътя, искрата го осветява.
Херцог д’Алансон влезе: разговорът с Анри го беше подготвил за срещата, така че той беше доста спокоен.
Отговорите му бяха много точни. Предупреден от майка си да остане в стаята, той изобщо не знаел нищо за събитията, станали през нощта. Но тъй като неговият апартамент бил в същия коридор с апартамента на наварския крал, отначало му се сторило, че чува шум, сякаш някой издънва врата, после се чули проклятия и изстрели. Едва тогава той се решил да открехне вратата и видял как един мъж с вишнев плащ бяга.
Шарл и майка му се спогледаха.
— С вишнев плащ ли? — запита кралят.
— С вишнев плащ — отговори д’Алансон.
— И този вишнев плащ не ви ли накара да се усъмните в някого?
Д’Алансон призова цялата си душевна сила, за да излъже колкото се може по-естествено.
— Длъжен съм да призная на ваше величество, че в първия момент ми се стори, че познах яркия плащ на един от моите придворни.
— И как се казва този ваш придворен?
— Граф дьо Ла Мол.
— А защо граф дьо Ла Мол не е бил при вас, както му налага неговият дълг?
— Аз го бях освободил.
— Добре. Вървете си — каза Шарл.
Херцог д’Алансон се отправи към вратата, от която беше дошъл.
— Не от тази, от другата — каза Шарл.
И той му показа вратата, която водеше към стаята на дойката.
Шарл не искаше Франсоа и Анри да се срещнат.
Той не знаеше, че те са се видели за миг и че този миг е бил достатъчен двамата да се уговорят.
След като д’Алансон излезе, Шарл направи знак и Анри на свой ред влезе.
Анри не дочака Шарл да го разпитва.
— Ваше величество — каза той — ме извика точно когато аз се канех да дойда при него, за да искам справедливост.
Шарл смръщи вежди.
— Да, справедливост — повтори Анри. — Първо, аз благодаря на ваше величество, че снощи ме отведе със себе си, защото сега зная, че така ми спаси живота. Но в какво съм се провинил, та върху мен е извършен опит за покушение?
— Това не беше опит за покушение — каза живо Катерина, — а за арестуване.