— Да кажем, че е било тъй — възрази Анри. — Но какво престъпление съм извършил аз, за да ме задържате? Ако съм виновен, и тази сутрин съм толкова виновен, колкото и снощи. Ваше величество, какво е моето престъпление?
Шарл погледна майка си, доста затруднен как да й отговори.
— Синко — каза Катерина, — вие приемате съмнителни хора.
— Ясно — каза Анри, — и тези съмнителни хора ме компрометират. Така ли, ваше величество?
— Да, Анри.
— Назовете ги, кажете кои са те, направете очна ставка.
— Да — каза Шарл, — Анрио има право да иска обяснение.
— И аз го искам — поде Анри, който, чувствувайки превъзходството си в този случай, искаше да го използува. — Аз искам това обяснение от моя скъп брат Шарл, от моята мила майка Катерина. След сватбата си с Маргьорит не съм ли бил винаги добър съпруг? Защо не попитате Маргьорит? Не съм ли добър католик? Защо не попитате моя духовник? Не съм ли добър роднина? Защо не попитате всички, които присъстваха на вчерашния лов?
— Да, това е вярно, Анрио — каза кралят, — но какво да се прави, казват, че си заговорничел.
— Срещу кого?
— Срещу мен.
— Ваше величество, ако аз заговорничех срещу вас, трябваше само да оставя да се развиват събитията, когато вашият кон със счупения крак не можеше да стане и разяреният глиган се спусна срещу ваше величество.
— Дявол да го вземе, майко, не виждате ли, че той е прав?
— Но кой е бил у вас тази нощ?
— Ваше величество — каза Анри, — в тези дни, когато малцина могат да отговарят сами за себе си, аз не мога да отговарям за другите. Излязох от апартамента си в седем часа. В десет часа брат ми Шарл ме отведе. Бях с него цялата нощ. Не бих могъл да бъда едновременно с негово величество и да зная какво се е случило в стаята ми.
— Не е ли вярно обаче — каза Катерина, — че един човек, който е бил у вас, е убил двама гвардейци на негово величество и е ранил господин дьо Морвел?
— Мой човек ли? — каза Анри. — Кой е той, ваше величество, кажете ми името му.
— Всички обвиняват граф дьо Ла Мол.
— Граф дьо Ла Мол не е мой човек, ваше величество. Граф дьо Ла Мол е придворен на херцог д’Алансон, на когото го е препоръчала дъщеря ви.
— Най-сетне — каза Шарл — граф дьо Ла Мол ли е бил при теб, Анрио?
— Откъде да зная, ваше величество. Не казвам нито да, нито не. Граф дьо Ла Мол е много добър служител. Напълно предан на наварската кралица и често идва при мен с поръчки било от Маргьорит, на която е много признателен, че го е препоръчала на херцог д’Алансон, било от самия херцог. Не мога да кажа, че не е бил граф дьо Ла Мол.
— Той е бил — каза Катерина. — Познали са вишневия му плащ.
— Граф дьо Ла Мол има вишнев плащ?
— Да.
— И човекът, който така добре се е справил с моите двама войници и с господин дьо Морвел…
— Е имал вишнев плащ? — запита Анри.
— Точно така — отговори Шарл.
— Добре — съгласи се беарнецът, — но струва ми се, че в такъв случай, вместо да викате мене, който не съм бил у дома си, трябваше да разпитате граф дьо Ла Мол, който е бил там. Само — допълни Анри — длъжен съм да обърна внимание, че…
— Какво?
— Ако аз, виждайки заповед, подписана от моя крал, се бях отбранявал, вместо да се подчиня на тази заповед, щях да бъда виновен и щях да заслужавам всякакъв вид наказания. Но не аз, а един непознат, до когото не се отнася тази заповед, се е защитил. Искали са да го задържат несправедливо и той се е отбранявал. И то дори много добре, но е бил в правото си.
— Само че… — измърмори Катерина.
— Ваше величество — запита Анри, — в заповедта беше ли написано, че трябва да бъда задържан?
— Да — каза Катерина, — и лично негово величество беше подписал тази заповед.
— Но в нея беше ли казано, ако не намерят мен, да задържат човека, когото биха намерили на мое място?
— Не — отговори Катерина.
— Е добре, ако не се докаже, че аз заговорнича и че човекът, който е бил в моята стая, заговорничи заедно с мен, този човек е невинен. — И обръщайки се към Шарл IX, Анри продължи: — Ваше величество, аз не напускам Лувъра. Готов съм да отида само при една ваша дума в който затвор ви е угодно да ми посочите. Но докато чакам да се докаже противното, имам право да се наричам и ще се наричам най-предан служител, поданик и брат на ваше величество.
И Анри, покланяйки се пред Шарл, с достойнство, каквото досега не бяха забелязвали у него, излезе от стаята.
— Браво, Анрио! — възкликна Шарл, когато наварският крал излезе.
— Браво, защото ни би, нали!? — каза Катерина.
— Защо да не го поздравя? Когато се фехтуваме и той ме докосне, не му ли казвам браво? Майко, вие грешите, като презирате така този младеж.