— Нищо подобно, нищо подобно — каза Шарл. — Гиз ми каза, че е срещнал носилката на Маргьорит.
— Точно така — каза Катерина. — Тя има къща в града.
— На улица Клош-Персе! — възкликна кралят.
— Струва ми се, че там — отговори Катерина.
— О, това е вече прекалено — каза д’Алансон, впивайки нокти в гърдите си. — И да ми го препоръча на мен!
— Аха, сега ми дойде наум — каза кралят, спирайки се внезапно. — Значи, той се е защищавал миналата нощ срещу нас, той, негодникът, ми е хвърлил по главата сребърната кана!
— Да — повтори Франсоа, — негодник!
— Имате право, мои деца — каза Катерина, без да даде вид, че разбира чувствата, които вълнуваха поотделно синовете й. — Имате право, защото и най-малката неделикатност от страна на този благородник може да предизвика страшен скандал. Да погуби доброто име на една френска принцеса. Не трябва кой знае колко, само да се напие.
— Или да започне да се хвали — добави Франсоа.
— Разбира се, разбира се — каза Шарл. — Но ние не можем да дадем това дело на съдиите, ако Анрио не се оплаче.
— Синко — каза Катерина, като постави ръка върху рамото на Шарл и го притисна многозначително, за да привлече вниманието на краля върху предложението си. — Чуйте какво ще ви кажа: престъплението е извършено, а сега може да избухне скандал. Но не съдиите и палачите наказват този вид оскърбления на кралската особа. Ако вие бяхте обикновени благородници, аз не би имало какво да ви поучавам, защото и двамата сте храбри. Но вие сте принцове и не можете да кръстосате шпагите си с един дребен благородник. Помислете си как трябва да отмъстите като кралски потомци.
— Дявол да го вземе! — извика Шарл. — Имате право, майко. Ще помисля по този въпрос.
— И аз ще ви помогна, братко! — извика Франсоа.
— А аз — каза Катерина, отвързвайки кордона от червена коприна, с който три пъти бе опасана талията й и чиито краища завършваха с пискюли, достигащи до коленете — се оттеглям, но ви оставям това, за да ви напомня за мен.
И тя хвърли кордона в краката на двамата принцове.
— Аха — каза Шарл, — разбирам.
— Този кордон… — каза д’Алансон, като го вдигна.
— Означава наказание и мълчание — каза победоносно Катерина. — Само че не е лошо да замесите и Анри в тази работа.
И тя излезе.
— Боже мой — каза д’Алансон, — нищо по-лесно от това, щом Анри узнае, че жена му му изневерява… Съгласен ли сте с майка ни? — запита той краля.
— Напълно съгласен — каза Шарл, не подозирайки, че забива хиляди кинжали в сърцето на д’Алансон, — това ще вбеси Маргьорит, но ще зарадва Анрио.
После той извика един от офицерите си и заповяда да доведат Анри. Но след това размисли и каза:
— Не, ще отида да го намеря сам. А ти, д’Алансон, предупреди д’Анжу и Гиз.
И излизайки от покоите си, той се отправи към малката вита стълба, която стигаше до втория етаж и водеше към стаята на Анри.
Глава 39
Планове за отмъщение
Анри се беше възползувал от краткия отдих след разпита, така добре издържан от него, за да изтича при баронеса дьо Сов. Там завари Ортон, напълно възстановен след удара. Но Ортон не можа нищо да му каже, освен че някакви мъже нахлули в апартамента, предводителят им го ударил с дръжката на шпагата и той паднал в несвяст. Никой не обърнал внимание на Ортон. Катерина го видяла припаднал и го помислила за мъртъв.
И тъй като той се свестил в промеждутъка от време от оттеглянето на кралицата-майка до пристигането на гвардейския капитан, натоварен да изчисти мястото, избягал при баронеса дьо Сов.
Анри помоли Шарлот да задържи при себе си младия човек, докато получи известия от дьо Муи, който не можеше да не му пише от мястото, където се бе укрил. Тогава щеше да изпрати Ортон да занесе отговора му и вместо на един щеше да разчита на двама предани нему хора.
След като измисли този план, той се върна в стаята си и умуваше, разхождайки се надлъж и шир из нея, когато вратата изведнъж се отвори и кралят се появи.
— Ваше величество! — извика Анри и се спусна към него.
— Да Анрио, ти си чудесен младеж и аз чувствам, че все повече и повече те обиквам.
— Ваше величество проявява голяма благосклонност към мен.
— Ти имаш само един недостатък, Анрио.
— Какъв? Този, за който ваше величество толкова пъти ме е упреквал, че предпочитам лова с хрътки пред лова със соколи? — запита Анри.
— Не, не, не говоря за това, Анрио, говоря за друг недостатък.
— Нека ваше величество се изясни — каза Анри, който разбра по усмивката на Шарл, че кралят е в добро настроение — и аз ще се опитам да се поправя.