Катерина действително предпочиташе този свой син може би заради неговата храброст, а може би и заради неговата красота, защото тя освен майка беше и жена и според някои скандални хроники Анри д’Анжу напомнял на флорентинката щастливата епоха на тайните й любовни връзки.
Катерина единствена знаеше за завръщането на херцог д’Анжу в Париж, което щеше да остане неизвестно за Шарл IX, ако случайността не го беше завела пред двореца дьо Конде точно когато брат му излизаше оттам. Шарл го чакаше едва на другия ден и Анри д’Анжу се надяваше да скрие от него двете цели, поради които бе пристигнал един ден по-рано: посещението си при красивата Мари дьо Клев, принцеса дьо Конде, и срещата си с полските пратеници.
Тази своя последна постъпка, чиито причини не бяха ясни на Шарл, херцог д’Анжу трябваше да обясни на майка си. И читателят, който както Анри дьо Навар сигурно се е заблудил относно тази постъпка, ще се възползува от обяснението.
И така, когато дълго очакваният херцог д’Анжу, влезе при майка си, Катерина, толкова студена и пресметлива обикновено, Катерина, която след заминаването на любимия си син не бе целувала никого така горещо освен Колини, обречен на смърт следващия ден, разтвори обятия за любимото си дете и го притисна до гърдите си в изблик на майчина любов, изненадващ за нейното изсушено сърце.
После го отдалечи от себе си, изгледа го и пак го разцелува.
— Ах, ваше величество — каза той, — понеже небето ми дава радостта да целуна без свидетели майка си, утешете най-нещастния човек на света!
— Боже мой, скъпо дете, какво се е случило?
— Нищо ново, майко. Аз обичам и съм обичан. Но именно тази любов е моето нещастие.
— Обяснете ми, синко! — каза Катерина.
— О, майко… тези пратеници, моето заминаване…
— Да — каза Катерина, — пратениците дойдоха и заминаването е неотложно.
— Не е неотложно, майко, но брат ми ще го ускори. Той ме ненавижда. Аз го засенчвам, затова иска да се отърве от мен.
Катерина се усмихна.
— Като ви дава престол, клети коронован нещастнико!
— О, какво ми важи, майко — поде Анри тревожно, — аз не искам да замина. Аз, френски принц, възпитан в страната на най-изящните нрави до най-добрата майка, обичан от най-очарователната жена на земята, да отида сред снеговете на края на света, да загина бавно сред тези груби хора, които пиянстват от сутрин до вечер и ценят достойнствата на краля си не повече от съдържанието на една бъчва! Не, майко, не искам да замина. Ще умра там!
— Хайде, Анри — каза Катерина, стискайки ръцете на сина си, — хайде, кажете ми истинската причина.
Анри сведе очи, сякаш не се осмеляваше дори пред майка си да признае какво става в сърцето му.
— Няма ли друга причина — запита Катерина, — не толкова сантиментална, по-разумна, политическа?
— Майко, не е моя грешка, ако тази мисъл е влязла в главата ми и може би заема повече място, отколкото би трябвало, но не ми ли казахте вие самата, че хороскопът, съставен при раждането на брат ми Шарл, му е предсказал ранна смърт?
— Да — каза Катерина, — но един хороскоп може да лъже, синко. Аз самата съм готова в този момент да си помисля, че всичките хороскопи лъжат.
— Но нали неговият хороскоп предсказваше това?
— В хороскопа му се говореше за четвърт век. Но там не се казваше дали ще живее четвърт век, или ще царува четвърт век.
— Майко, направете така, че да остана тук. Брат ми е почти двадесет и четири годишен. След една година ще бъдем наясно.
Катерина се замисли дълбоко.
— Да — каза тя, — би било добре да останете, ако можеше.
— О, помислете, майко, какво нещастие ще бъде за мен, ако се окаже, че съм разменил френската корона с полска. Да се измъчвам там при мисълта, че можех да царувам в Лувъра сред този елегантен, образован двор, близо до най-добрата майка на света, чиито съвети биха ми спестили половината от работата и от умората, защото тя, свикнала да носи заедно с баща ми част от държавното бреме, не би отказала да го раздели и с мен. Ах, майко, аз бих станал велик монарх!
— Хайде, хайде, скъпо дете — каза Катерина, чиято най-сладка надежда беше това бъдеще, — не се отчайвайте! Не сте ли измислили някакво средство за уреждане на този въпрос?
— Разбира се, че съм мислил. И именно за това дойдох два-три дни по-рано, отколкото ме очакваха, като заблудих брат ми Шарл, че съм се върнал заради принцеса дьо Конде. Но аз пресрещнах Ласко, най-важния пратеник, казах му кой съм и при тази първа среща направих всичко възможно, за да ме намрази и се надявам, че успях.