Д’Алансон, който бе съзрял колебание в очите на брат си д’Анжу и долови многозначителния поглед, разменен между майка му и него, се оттегли, за да разгадае зараждащата се интрига. А Шарл се канеше да отиде в работилницата си, за да доизкове едно копие, когато Катерина го спря.
Шарл подозираше, че майка му ще се противопостави на волята му. Той се спря и я изгледа втренчено.
— Е, добре, какво има?
— Още една дума, ваше величество. Ние забравихме нещо, а то не е без значение. За кога да насрочим публичното посрещане?
— Ах, вярно — каза кралят и седна отново. — Да поговорим за това, майко. Кажете вие. За кога бихте желали да го насрочим?
— Стори ми се — отговори Катерина, — че в самото мълчание на ваше величество, в привидното забравяне, имаше нещо дълбоко пресметнато.
— Не — каза Шарл, — защо мислите така, майко?
— Защото — добави Катерина кратко — не трябва, струва ми се, синко, поляците да си помислят, че толкова разпалено гоним тази корона.
— Напротив, майко — каза Шарл, — те побързаха да дойдат тук от Варшава. Чест за чест, учтивост за учтивост.
— Ваше величество може би има право в едно отношение, както аз може би не греша в друго. И така, вие мислите, че трябва да побързаме с публичното посрещане.
— Бога ми, майко, да. Нима вие не сте на същото мнение?
— Вие знаете, че моето мнение винаги е в угода на вашето величие. Казвам ви, че ако бързате така, страхувам се да не ви обвинят в желание по-скоро да се възползувате от този случай, за да облекчите френския двор от разходите, свързани с издръжката на вашия брат, макар че безспорно той се разплаща със слава и преданост.
— Майко — каза Шарл, — аз ще осигуря толкова богато брат си при заминаването му от Франция, че никой няма да посмее дори да помисли това, от което се страхувате вие.
— Тогава се предавам — каза Катерина, — защото вие имате готов отговор на всяко мое възражение. Но за да посрещнем този войнствен народ, който съди за могъществото на държавата по външните белези, трябва ви бляскав парад на войските, а аз мисля, че ние не сме извикали достатъчно войници в Ил-дьо-Франс.
— Извинете, майко, но аз съм предвидил това събитие и съм се подготвил. Извиках два батальона от Нормандия, един от Гиен, от Бретан вчера дойде моят отред стрелци, леката кавалерия от Турен ще бъде в Париж още днес и докато всички мислят, че разполагаме едва с четири полка, аз всъщност имам двадесет хиляди души готови за парад.
— Аха — каза Катерина изненадана, — тогава ви липсва само едно, но ще си го набавите.
— Какво?
— Пари. Аз мисля, че в момента нямате достатъчно.
— Напротив, ваше величество, напротив — каза Шарл IX, — аз имам в Бастилията един милион и четиристотин хиляди екю. От моята собствена каса ми предадоха тази дни осемстотин хиляди екю, които лежат в подземията на Лувъра и в случай на недостиг Нантуйе държи на мое разположение други триста хиляди екю.
Катерина потрепера, защото тя беше виждала дотогава Шарл буен и избухлив, но никога не и предвидлив.
— Ваше величество е помислил за всичко — каза тя. — Това е забележително. И ако шивачите, бродирачките и златарите побързат, ваше величество ще бъде в състояние да приеме публично пратениците преди шест седмици.
— Шест седмици ли? — извика Шарл. — Шивачите, бродирачките и златарите работят от деня, когато научихме за избора на моя брат. С малко повече усърдие всичко би могло да бъде приготвено за днес, но безспорно ще бъде готово след три-четири дни.
— О — прошепна Катерина, — вие бързате повече, отколкото предполагах, синко.
— Чест за чест, нали ви казах.
— Добре. Значи, тази чест, оказана на френския двор, ви ласкае, така ли?
— Разбира се.
— И да видите един френски принц на полския престол е вашето най-съкровено желание?
— Правилно сте отгатнали.
— Значи, фактът сам по себе си, а не човека ви интересува и който и да царува там…
— Не, не, кълна се в рогата на дявола! Да не променяме нещата. Поляците са направили добър избор. Те са ловки и силни. Войнствена нация, народ от войници и си избират за владетел пълководец. И това, дявол да го вземе, е логично. Д’Анжу им подхожда: герой при Жарнак и Монконтур, приляга им като ръкавица. Кого искате да им изпратя? Д’Алансон ли? Този страхливец? Хубаво мнение ще си създадат за династията Валоа. Д’Алансон ще избяга още при първия куршум, който свирне край ушите му, докато Анри д’Анжу е воин, винаги с шпага в ръка, винаги настъпващ пеш или на кон… Смело напред! Убивай, гони, пробождай, режи! А, истински мъж е брат ми д’Анжу! Храбрец, който ще ги кара да се бият от сутрин до вечер, от първия до последния ден на годината. Той не умее да пие, това е вярно, но хладнокръвно ще ги кара да убиват. Ще бъде там на мястото си, скъпият Анри. Напред, напред към бойното поле, тръби и барабани, да живее кралят, да живее победителят, да живее генералът! Три пъти годишно ще го провъзгласяват император, това ще бъде чудесно за френския двор и чест за династията Валоа. Може би ще го убият, но, дявол да го вземе, това ще бъде славна смърт!