— Първо са необходими денят на раждането, възрастта и зодията му.
— И още?
— Необходимо е да се вземе кръв и коса от него.
— А ако ви донеса кръв и коса, ако ви кажа в коя зодия е роден, ако ви кажа възрастта му и рождената дата, ще ми кажете ли кога приблизително ще умре?
— Да, с точност до няколко дни.
— Отлично, аз имам коса, ще се снабдя и с кръв.
— Тази личност през нощта ли е родена, или през деня?
— В пет часа и двадесет и три минути вечерта.
— Елате утре в пет часа при мен. Опитът трябва да се направи точно в часа на раждането.
— Добре — каза Катерина — ние ще дойдем.
Рьоне се поклони и излезе, като че ли не бе обърнал внимание на множественото число, което показваше, че противно на навика си Катерина няма да дойде сама.
На другия ден призори Катерина отиде у сина си. В полунощ тя се осведоми и й отговориха, че метр Амброаз Паре е при него и се готви да му пусне кръв, ако нервното напрежение продължава.
Все още стряскащ се в съня си, блед от загубената кръв, Шарл спеше на рамото на вярната си дойка, която, облегната на леглото му, от три часа не бе променила положението си от страх да не наруши съня на своето любимо дете.
Лека пяна избликваше от време на време върху устните на болния и дойката я изтриваше с тънка извезана батистена кърпичка. На възглавницата имаше друга кърпа, цялата в кръв.
Катерина помисли за миг да вземе тази кърпа, но се сети, че кръвта, примесена със слюнка, може би не би дала същия резултат. Тя запита дойката дали лекарят е пуснал кръв на сина й, както й беше казал. Дойката отговори утвърдително и дори обясни, че изтекла толкова кръв че Шарл припаднал на два пъти. Кралицата-майка, която разбираше от медицина както всички принцеси в тази епоха, поиска да види кръвта. Нищо по-лесно от това. Лекарят беше наредил да я запазят, за да я изследва.
Кръвта беше поставена в легенче в тоалетната стая до спалнята. Катерина влезе, за да я види, и напълни с кръв малко шишенце, което беше донесла за тази цел. После се върна в стаята, криейки в джобовете пръстите си, за да не издадат те кощунството, което бе извършила. Точно когато тя застана на прага на тоалетната стая, Шарл отвори очи и бе поразен от вида на майка си. Тогава си спомни като след сън всичките си лоши мисли и каза:
— Ах, вие ли сте, ваше величество? Е, добре, съобщете на вашия обичан син, на вашия мил Анри д’Анжу, че аудиенцията ще се състои утре.
— Скъпи Шарл — каза Катерина, — ще се състои, когато искате. Успокойте се и спете.
Шарл се вслуша в този съвет и действително затвори очи. А Катерина, която бе казала машинално тия думи, както се успокоява болен или дете, напусна стаята. Но когато чу, че вратата се затвори зад нея, Шарл се изправи изведнъж и с глас, приглушен от задуха, от който все още страдаше, извика:
— Канцлерът, печатът, дворът, всички да дойдат веднага тук!
Бавачката нежно, но властно притегли главата на краля към рамото си и за да го приспи отново, се опита да го полюлее, както когато беше дете.
— Не, не, дойке, няма да спя повече. Извикай моите хора, искам да работя тази сутрин.
Когато Шарл заговореше така, трябваше да му се подчинят. И дори дойката, въпреки привилегиите, които й бе запазил кралят, не се осмеляваше да му противоречи. Доведоха хората, които искаше да види кралят, а аудиенцията беше определена не за следния ден, това беше невъзможно, но след пет дни.
Междувременно в уречения час, тоест в пет часа, кралицата-майка и херцог д’Анжу се отправиха към Рьоне, който, предупреден, както вече е известно, за това посещение, беше приготвил всичко за тайнствения сеанс.
В стаята вдясно, тоест помещението за жертвоприношения, върху запален мангал червенееше стоманено острие, предназначено да изобрази с чудноватите си арабески промените в съдбата на този, за когото питаха оракула. На олтара бе отворена астрологическа книга и тъй като нощта беше светла, Рьоне можеше да изучава свободно съзвездията.
Анри д’Анжу влезе пръв. Той си беше сложил перука, маска скриваше лицето му, а широк нощен плащ преобразяваше фигурата му. След него влезе майка му и ако не знаеше предварително, че там я чака синът й, нямаше да го познае. Катерина свали маската си. Херцог д’Анжу запази своята.
— Направи ли наблюденията си тази нощ? — запита Катерина.
— Да, ваше величество — каза Рьоне, — и звездите вече ми разкриха миналото. Този, за когото питате, както всички родени в зодията рак, притежава пламенно и безкрайно гордо сърце. Той е могъщ и е преживял вече почти четвърт век. Досега небето му е дало слава и богатства. Така ли е, ваше величество?