— Възможно е — каза Анри. — Ще се осмеля дори да кажа, че е вероятно. Може ли да видя писмото?
— Разбира се, ваше величество — отговори Маргьорит, подавайки листчето, което бе пъхнала в джоба си.
Кралят го погледна.
— Не е ли това почеркът на господин дьо Ла Мол? — запита той.
— Не зная — отговори Маргьорит. — Струва ми се, че почеркът е подправен.
— Няма значение. Да го прочетем — каза Анри.
И той прочете.
— „Ваше величество, трябва да говоря с наварския крал. Работата не търпи отлагане. Чакам.“ Така — продължи Анри, — както виждате, той казва, че чака.
— Разбира се, виждам — каза Маргьорит. — Но какво искате вие?
— Триста дяволи! Искам да дойде.
— Да дойде ли? — извика Маргьорит, като впи в мъжа си хубавите си изненадани очи. — Как можете да кажете подобно нещо, ваше величество? Човек, когото кралят е искал да убие… който е белязан, заплашен, да дойде, казвате вие, нима е възможно? Нима вратите на Лувъра са направени за тези, които…
— …са били принудени да избягат през прозореца, искате да кажете.
— Точно така. Вие довършихте мисълта ми.
— Прекрасно. Но щом те вече познават пътя през прозореца, защо да не минат пак оттам, ако не е възможно да влязат през вратата? Това е толкова просто.
— Мислите ли? — запита Маргьорит, поруменяла от удоволствие при мисълта да види отблизо Ла Мол.
— Сигурен съм.
— Но как да се изкачи? — запита кралицата.
— Нима не запазихте въжената стълба, която ви изпратих? Това не би подхождало на вашата обичайна предвидливост.
— Стълбата е у мен, ваше величество — каза Маргьорит.
— Отлично.
— Какво ще заповяда ваше величество?
— Много просто, закачете стълбата на балкона и я спуснете. Ако долу чака дьо Муи… изкушавам се от мисълта да вярвам, че е той… ако долу чака дьо Муи и иска да се качи, този достоен приятел ще се качи.
И без да губи хладнокръвието си, Анри взе свещта и светна на Маргьорит, за да намери стълбата. Нямаше защо да търсят дълго. Тя я бе скрила в един шкаф на прословутия будоар.
— Чудесно — каза Анри. — А сега, ваше величество, макар че не искам да прекалявам с вашата любезност, закачете, моля ви се, стълбата на балкона.
— Защо аз, а не вие, господарю? — запита Маргьорит.
— Защото най-добрите заговорници са най-предпазливи. Ако се покаже мъж, може би нашият приятел ще се изплаши, нали разбирате?
Маргьорит се усмихна и закачи стълбата.
— Така — каза Анри, като се скри. — Излезте на балкона и покажете стълбата. Чудесно! Сигурен съм, че дьо Муи ще се качи.
Действително след десет минути един мъж, опиянен от радост, прекрачи балкона, но виждайки, че кралицата не отива да го посрещне, остана няколко секунди, изпълнен с колебание. Вместо Маргьорит се приближи Анри.
— А — каза той любезно, — не бил дьо Муи, а граф дьо Ла Мол. Добър вечер, граф дьо Ла Мол. Влезте, моля!
Ла Мол остана за миг като втрещен. Може би, ако беше още на стълбата, а не беше стъпил на твърда земя на балкона, щеше да падне назад.
— Нали искахте да говорите с наварския крал по бърза работа — каза Маргьорит. — Аз го предупредих и той веднага дойде.
Анри затвори прозореца.
— Обичам те — каза Маргьорит и стисна бързо ръката на младия човек.
— Е, господине — каза Анри, подавайки стол на Ла Мол, — какво ще кажете?
— Ще кажа, ваше величество — отговори Ла Мол, — че се разделих с господин дьо Муи при градските врати. Той иска да знае дали Морвел е проговорил и дали са узнали кой е бил в стаята на ваше величество.
— Не още, но скоро ще узнаят, трябва да побързаме.
— Той мисли като вас, ваше величество, и ако утре вечер херцог д’Алансон е готов да тръгне, дьо Муи ще чака при Порт Сен-Марсел със сто и петдесет човека. Петстотин други ще ви чакат във Фонтенбло. След това ще отидете в Блоа, Ангулем и Бордо.
— Ваше величество — обърна се Анри към жена си, — аз ще бъда готов утре, а вие?
Ла Мол впи неспокоен поглед в очите на Маргьорит.
— Аз съм ви дала дума — каза кралицата — да ви последвам където и да отидете. Ще дойда. Но вие знаете добре, че д’Алансон трябва да тръгне едновременно с нас. С него няма средни положения. Той или ще ни услужи, или ще ни предаде. Ако се колебае, не бива да мръдваме.
— Знае ли той нещо за този проект, господин дьо Ла Мол? — запита Анри.
— Преди няколко дни трябваше да получи писмо от господин дьо Муи.
— Аха! — каза Анри. — Нищо не ми е казал!
— Не му се доверявайте, ваше величество — каза Маргьорит, — не му се доверявайте!
— Бъдете спокойна, аз съм нащрек. Как да дам отговор на дьо Муи?