— Добре — каза Ортон, — зная.
— Сега те оставям. Имам да върша много работи през деня. Не бързай, излишно е. Няма нужда да отиваш в Лувъра, преди той да е там, мисля, че той има днес сутринта урок по лов със соколи. Върви и се покажи без страх! Ти си се възстановил и отиваш да благодариш на баронеса дьо Сов за грижите, които е проявила към теб по време на болестта ти. Върви, момчето ми, пожелавам ти успех.
Морвел слушаше втренчил очи, с настръхнали коси, с оросено от пот чело. Първият му подтик беше да откачи един пистолет от аграфата и да се прицели в дьо Муи. Но при едно движение плащът на дьо Муи се разгърна и той видя, че под него има здрава и солидна броня. Така че много вероятно беше куршумът да се сплеска върху тази броня или да го улучи някъде, където раната не би била смъртоносна. Освен това той си помисли, че дьо Муи, силен и добре въоръжен, лесно щеше да се справи с него, както беше ранен, и с въздишка се отказа да стреля по хугенота.
— Какво нещастие — прошепна той, — че не мога да го убия тук, без друг свидетел освен тоя хлапак, когото можех да сваля с втория куршум.
Но в същия миг Морвел се досети, че бележката, дадена на Ортон, която той трябваше да предаде на баронеса дьо Сов, може би беше по-важна дори от живота на водача на хугенотите.
„А — каза си той, — ти пак ми се измъкваш тази сутрин! Нека. Иди си здрав и читав, но утре ще удари твоят час, ако трябва да те преследвам дори в ада, от който си излязъл, за да ме погубиш, ако аз не те погубя.“
В този миг дьо Муи закри с плаща лицето си и се отдалечи бързо към блатата на Тампл. Ортон тръгна край рововете, които го отведоха до реката.
Тогава Морвел стана така леко и пъргаво, както не би могло да се очаква, прибра се на улица Сьоризе, влезе в къщи, оседла един кон и колкото и слаб да беше, с риск да му се отворят всички рани, се спусна в галоп по улица Сент-Антоан, мина по кейовете и влезе в Лувъра.
Пет минути след като бе минал през пропуска, Катерина знаеше всичко, което се бе случило, и Морвел получи хилядата златни екю, обещани му за арестуването на наварския крал.
— О — възкликна тогава Катерина, — или аз се лъжа, или този дьо Муи ще се окаже черното петно, което Рьоне откри в хороскопа на проклетия беарнец.
Четвърт час след Морвел в Лувъра влезе Ортон и се отправи, без да се крие, както му бе поръчал дьо Муи, към апартамента на баронеса дьо Сов, след като се спря да поговори с познати от двореца.
Той завари Дариол сама. Катерина повикала баронесата да напише някакви важни писма и тя от пет минути била при нея.
— Добре — каза Ортон, — ще почакам.
Младият човек се чувствуваше у дома си в апартамента, затова премина съвсем естествено в спалнята на баронесата и след като се увери, че е сам, пъхна бележката зад огледалото. Точно когато отдръпваше ръката си, влезе Катерина.
Ортон пребледня, защото му се стори, че кралицата-майка спря най-напред върху огледалото бързия си, проницателен поглед.
— Какво правиш тук, младежо? — запита Катерина. — При баронеса дьо Сов ли си дошъл?
— Да, ваше величество. Отдавна не съм я виждал и тъй като още не съм й благодарил, страх ме е да не мина за неблагодарник.
— Изглежда, много обичаш милата Шарлот?
— От все сърце, ваше величество.
— И както разправят, ти си верен служител.
— Ваше величество ще разбере, че това е напълно естествено, като узнае как баронеса дьо Сов е положила за мен грижи, които не заслужавах, тъй като съм само прост служител.
— И по какъв случай е проявила тези грижи към теб? — запита Катерина, преструвайки се, че не знае.
— Ваше величество, тя се погрижи за мен, когато бях ранен.
— Горкото момче! Нима си бил ранен?
— Да, ваше величество.
— Кога?
— Вечерта, когато дойдоха да задържат наварския крал. Толкова се уплаших, като видях войниците, че се развиках, разкрещях се. Един от тях ме удари по главата и аз загубих съзнание.
— Горкото момче! И ето че сега си се възстановил, нали?
— Да, ваше величество.
— И така добре си се възстановил, че търсиш наварския крал, за да отидеш пак при него на работа.
— Не, ваше величество. Наварският крал, след като научи, че съм се осмелил да не изпълня заповедите на ваше величество, ме изпъди безжалостно.
— Наистина ли? — извика Катерина с участие. — Добре, аз ще се застъпя за теб. Но ако чакаш баронеса дьо Сов, ще трябва дълго да останеш тук. Тя е заета при мен. Работи в моя кабинет.
И Катерина, мислейки, че Ортон може би не е имал време да скрие бележката зад огледалото, мина в будоара на баронеса дьо Сов, за да даде възможност на младия човек да изпълни поръчката.
Точно когато Ортон, разтревожен от това внезапно появяване на кралицата-майка, се питаше дали то не крие някакъв заговор срещу господаря му, на тавана се почука три пъти тихо. Това беше условен знак, който сам той трябваше да даде на господаря си в случай на опасност, когато господарят му се намираше у баронеса дьо Сов, а той пазеше.