— А сега — измърмори тя — заради тоя глупчо ще трябва да слизам сто и петдесет стъпала.
Кралицата отиде в стаята си, запали един закрит фенер, върна се в тайната галерия, отмести пружината, отвори вратата, зад която се разкри вита стълба, водеща сякаш към земните недра, и подтиквана от ненаситно любопитство, което всъщност беше оръдие на омразата й, тя стигна бързо до желязната врата, отваряща се на обратната страна към дъното на клопката.
Там лежеше окървавен, пребит и премазан от падането на сто стъпки дълбочина, все още потръпващ, клетият Ортон.
Зад дебелата стена се чуваше Сена, чиято вода се просмукваше до подножието на стълбата.
Катерина влезе във влажната и зловонна яма, която, откакто съществуваше, трябва да бе станала свидетел на не едно такова падане, претършува тялото, намери писмото, увери се, че е то, ритна с крак трупа, натисна с пръст една пружина, дъното се поддаде, трупът се плъзна, понесен от собствената си тежест, и изчезна към реката. После тя затвори вратата, изкачи се горе, влезе в кабинета си и прочете бележката, която съдържаше следните думи:
Тази вечер в десет часа улица Арбр-Сец, странноприемницата „Ала Бел-Етоал“. Ако дойдете, не отговаряйте. Ако не дойдете, кажете „не“ на приносителя.
Като прочете тази бележка, Катерина се усмихна. Тя мислеше само за бъдещата победа, забравила напълно с каква цена я бе извоювала.
Пък и какво представляваше Ортон? Вярно сърце, предана душа, красив юноша, нищо повече.
Това, разбира се, не би могло нито за миг да натежи в блюдото на студените везни, с които се теглят съдбите на империите.
Веднага след като прочете бележката, Катерина отиде у баронеса дьо Сов и я пъхна зад огледалото.
Като слезе, срещна в коридора капитана от гвардията.
— Ваше величество — каза господин дьо Нансе, — конят е готов, както заповядахте.
— Любезни бароне — каза Катерина, — конят е вече излишен. Аз поговорих с този младеж. Той е много глупав, за да му възложа поръчението, което исках. Мислех, че е лакей, а всъщност се оказа коняр. Дадох му малко пари и го изпратих през черния вход.
— А поръчението? — запита господин дьо Нансе.
— Поръчението ли? — повтори Катерина.
— Да, поръчението, което трябваше да занесе в Сен-Жермен? Ваше величество ще заповяда ли аз да го отнеса, или да наредя на някои от моите хора?
— Не, не — каза Катерина, — тази вечер вие и вашите хора ще имате съвсем друга работа.
И тя влезе в стаята си изпълнена с надеждата, че тази вечер вече държи в ръцете си съдбата на проклетия наварски крал.
Глава 46
Странноприемница „А ла Бел-Етоал“
Два часа след събитието, за което ви разказахме и от което не бе останала и следа по лицето на Катерина, баронеса дьо Сов свърши работата си при кралицата и се прибра в апартамента си. Веднага след нея влезе Анри и узнавайки от Дариол, че Ортон е идвал, отиде право при огледалото и взе бележката.
Тя, както вече казахме, съдържаше следните думи:
Тази вечер в десет часа улица Арбр-Сец, странноприемницата „Ала Бел-Етоал“. Ако дойдете, не отговаряйте. Ако не дойдете, кажете „не“ на приносителя.
Бележката не беше подписана.
„Анри непременно ще отиде на срещата — каза си Катерина, — защото, дори да не иска да отиде, приносителя го няма, за да му каже «не»“.
Тя не се излъга в предположението си. Анри попита за Ортон. Дариол му каза, че е излязъл с кралицата-майка. Понеже намери бележката на мястото й и убеден, че клетото момче не е способно на измяна, Анри не се усъмни в нищо.
Той обядва както обикновено с краля, който му се скара, че е проявил такава несръчност сутринта по време на лова със соколи.
Анри се извини, че е планинец, а не човек от равнината, но обеща на Шарл да изучи този вид лов.
Катерина беше очарователна и ставайки от масата, помоли Маргьорит да й прави компания цялата вечер.
В осем часа Анри взе със себе си двама благородници, излезе с тях през Порт Сент-Оноре, направи голяма обиколка, влезе през Тур дьо Боа, премина Сена по Нелекия сал, изкачи се по улица Сен-Жак и там освободи придружаващите го, давайки си вид, че отива на любовна среща. На ъгъла на улица Матюрен го чакаше загърнат в плащ конник. Той се приближи до Анри.
— Мант — каза непознатият.
— По — отговори кралят.
Човекът веднага слезе от коня. Анри се загърна в неговия окалян плащ, яхна разпенения му кон, върна се по улица Ла Арп, премина по Пон Сен-Мишел, тръгна по улица Бартелми, прекоси отново реката на Понт-о-Мьоние, слезе по кейовете, след това сви по улица Арбр-Сек и похлопа на вратата на метр Ла Юриер.