— Какъв човек?
— Човекът, който ми даде коня и плаща си, сигурен ли сте в него?
— Той е един от най-преданите. Впрочем той не познава ваше величество и не му е известно с кого се е срещнал.
— Тогава можем да говорим спокойно по нашите работи.
— Без съмнение. Впрочем Ла Мол пази.
— Чудесно.
— Е, добре, ваше величество, какво казва херцог д’Алансон?
— Херцог д’Алансон не иска да замине, дьо Муи. Той се изказа съвсем прямо по този въпрос. Изборът на херцог д’Анжу за полски крал и неразположението ла краля промениха намеренията му.
— Значи, той провали нашия план.
— Да.
— Следователно той ни изменя, така ли?
— Не още, но ще ни измени при първия възможен случай.
— Малодушно сърце, вероломна душа! Защо не отговори на писмата, които му писах?
— За да има доказателствата да не ви дава такива. Междувременно всичко пропадна, нали, дьо Муи?
— Напротив, ваше величество, всичко е наред. Вие знаете добре, че цялата партия с изключение групата на принц дьо Конде беше за вас и използуваше херцога, с когото привидно беше във връзка, само като параван. Е, добре, след посрещането на полските пратеници аз обединих всички и ги спечелих за вас. За бягството ви с херцог д’Алансон бяха достатъчни сто души. Вдигнах на крак хиляда и петстотин. След една седмица те ще бъдат готови и ще чакат на пътя за По. Това ще бъде вече не бягство, а отстъпление. Хиляда и петстотин души ще ви стигнат ли, ваше величество, и ще бъдете ли в безопасност сред армията?
Анри се усмихна и го потупа по рамото.
— Ти знаеш, дьо Муи, единствен ти знаеш, че наварският крал по природа не е такъв страхливец, за какъвто го мислят.
— Боже мой, зная го, ваше величество. И надявам се, че много скоро цяла Франция ще го узнае не по-зле от мене.
— Но когато човек прави заговори, те трябва да успеят. Първото условие за успеха е решителността. А за да бъде решителността пълна, непоколебима, несъмнена, човек трябва да бъде сигурен в успеха.
— Така. Кажете, ваше величество, в кои дни ходите на лов?
— Всеки осем или десет дни било с кучета, било със соколи.
— Кога ходихте на лов за последен път?
— Днес.
— Значи, след осем или десет дни пак ще има лов.
— Несъмнено, а може би и по-рано.
— Слушайте. Струва ми се, че всичко е съвършено спокойно в момента. Херцог д’Анжу замина. За него вече никой не мисли. Кралят се възстановява с всеки изминал ден. Преследванията срещу нас, кажи речи, са преустановени. Правете мили очи на кралицата-майка и на херцог д’Алансон, повтаряйте му, че не можете да заминете без него, опитайте се той да ви повярва, макар че това е най-трудното.
— Бъди спокоен, той ще повярва.
— Мислите ли, че е имал толкова голямо доверие във вас?
— Не, опазил ме бог. Но той вярва всичко, което му казва кралицата.
— А кралицата честно ли ни служи?
— О, имам доказателства за това. Впрочем тя е честолюбива и мисълта за далечната наварска корона разпалва главата й.
— Добре тогава. Моля да ми съобщите три дни преди лова къде ще бъде той: в Бонди, в Сен-Жермен или в Рамбуйе. Прибавете, че сте готов и когато Ла Мол препусне пред вас, последвайте го и пришпорете и вие. Когато излезете от гората, ако кралицата-майка иска да ви настигне, нека тича след вас. Нейните нормандски коне, надявам се, няма да видят дори подковите на нашите арабски коне и испански жребци.
— Добре, дьо Муи.
— Имате ли пари, ваше величество?
Анри направи гримаса, която цял живот правеше при този въпрос.
— Не особено много — каза той, — но струва ми се, че Марго има.
— Все едно ваши или нейни, донесете колкото можете повече пари.
— А ти междувременно какво ще правиш?
— След като се занимах с работите на ваше величество, и то твърде активно както виждате, ще ми позволите ли да се заема малко с моите работи?
— Заеми се, дьо Муи, заеми се, но за какво става дума?
— Слушайте, ваше величество. Ортон ми каза (впрочем Ортон е много умен младеж и аз ви го препоръчвам), Ортон ми каза вчера, че видял при Арсенала онзи разбойник Морвел, който се е възстановил благодарение на грижите на Рьоне и се греел на слънце като змия.
— А, да, разбирам — каза Анри.
— Разбирате, тогава прекрасно. Вие, ваше величество, един ден ще станете крал и ако трябва да отмъстите на някого, ще му отмъстите по кралски. Аз съм войник и съм длъжен да отмъстя по войнишки. Така че, докато нашите работи се уредят, този разбойник ще има още пет-шест дни, за да се възстанови напълно, тогава аз пак ще отида да се поразходя край Арсенала и ще го прикова към моравата с четири чудесни удара на рапирата си, след което ще се разделя с Париж с по-леко сърце.