Действително Анри и Ла Мол намериха вратата отворена и единственото препятствие да излязат беше задръстената от народ улица.
Все пак двамата успяха да се измъкнат по улица Аврон. Но като стигнаха до улица Пули, видяха дьо Муи и обкръжаващите го войници, предвождани от капитан дьо Нансе, да прекосяват площад Сен-Жермен-л’Оксероа.
— Аха — каза Анри, — както изглежда, водят го в Лувъра. Дявол да го вземе, входовете ще бъдат завардени. Ще вземат имената на всички, които влизат, и ако ме видят да се връщам след него, биха могли да заключат, че сме били заедно.
— Е, добре, ваше величество — каза Ла Мол, — защо да не влезете в Лувъра по друг начин, не през входа.
— Откъде, дявол да го вземе, искате да вляза?
— Ваше величество би могъл да влезе през прозореца на наварската кралица.
— Триста дяволи! — извика Анри. — Господин дьо Ла Мол, вие имате право. Изобщо не се сетих за това. Но как да предупредим кралицата?
— О — каза Ла Мол, покланяйки се с почтителна признателност, — ваше величество умее така добре да хвърля камъни!
Глава 47
Дьо Муи дьо Сен-Фал
Този път Катерина така се беше подсигурила, че не се съмняваше в успеха.
Затова към десет часа освободи Маргьорит, напълно убедена, впрочем това отговаряше на истината, че наварската кралица нямаше представа какво се кове срещу мъжа й, и отиде при краля, като го помоли да не бърза да си ляга.
Заинтригуван от тържествуващия й вид, необичаен за майка му, която обикновено се преструваше, Шарл я запита за причината, но тя му отговори само това:
— Мога да кажа единствено на ваше величество, че тази вечер той ще се освободи от двама от най-страшните си врагове.
Шарл сви недоверчиво вежди като човек, който си казва: „Ще видим“ и свирна на своята голяма хрътка. Тя дотича до него, плъзгайки се като змия, и постави изящната си и умна глава върху коляното на господаря си. После той зачака.
След няколко минути, които Катерина прекара цяла превърната в слух и зрение, отекна изстрел в двора на Лувъра.
— Какъв е този шум? — запита Шарл, смръщил вежди, а хрътката се изправи с рязко движение, наострила уши.
— Нищо — каза Катерина, — само сигнал.
— И какво означава този сигнал?
— Означава, ваше величество, че от тази минута нататък вашият единствен истински враг не може вече да ви вреди.
— Да не би да са убили някого? — запита Шарл, гледайки майка си с онзи властен поглед, който показваше, че убийството и помилването са права, присъщи само на кралската власт.
— Не, ваше величество, само са арестували двама души.
— О — измърмори Шарл, — вечно тайни сплетни, вечно заговори, за които кралят нищо не знае. Дяволи проклети, майко, мисля, че вече съм голям, достатъчно голямо момче, за да бдя сам над себе си, и нямам нужда от биберон и бавачка. Идете в Полша с вашия син Анри, щом искате да царувате, но, казвам ви, тук ще сгрешите, ако се опитвате да играете тази роля.
— Сине мой — каза Катерина, — за последен път се меся във вашите работи. Но тук става дума за нещо, започнато отдавна, за което винаги сте ме упреквали, и аз държа непременно да докажа на ваше величество, че съм имала право.
В този момент няколко мъже се спряха във вестибюла и по каменния под оттекнаха прикладите на свалените мускетони.
Почти веднага господин дьо Нансе поиска разрешение да влезе при краля.
— Да влезе! — каза бързо Шарл.
Господин дьо Нансе влезе, поклони се пред краля и се обърна към Катерина:
— Заповедите на ваше величество са изпълнени: той е задържан.
— Как така той? — извика силно разтревожена Катерина. — Само едного ли задържахте?
— Той беше сам, ваше величество.
— Отбранява ли се?
— Не, вечеряше съвсем спокойно в една стая и предаде шпагата си още при първото подканяне.
— Но кой е този той? — запита кралят.
— Ей сега ще видите — каза Катерина. — Въведете задържания, господин дьо Нансе.
Пет минути след това в стаята бе въведен дьо Муи.
— Дьо Муи? — извика кралят. — Как се озовахте тук, господине?
— Ваше величество — каза дьо Муи съвършено спокойно. — Ако ми позволите, и аз бих ви задал същия въпрос.
— Вместо да задавате въпроси на краля — каза Катерина, — бъдете така добър, господин дьо Муи, да осведомите сина ми кой е бил в стаята на наварския крал през една добре известна нощ и противейки се на заповедите на негово величество като бунтовник, какъвто всъщност е, е убил двама гвардейци и ранил господин дьо Морвел.
— Наистина — сви вежди Шарл, — знаете ли името на този човек, господин дьо Муи?