— Да, ваше величество, желаете ли да го назова?
— Признавам, това ще ми достави удоволствие.
— Е, добре, ваше величество, той се нарича дьо Муи дьо Сен-Фал.
— Значи, сте били вие?
— Лично аз.
Катерина, изненадана от тази дързост, отстъпи крачка назад.
— Как така — каза Шарл IX — сте се осмелили да се противопоставяте на кралските заповеди?
— Първо, ваше величество, аз не знаех, че е имало заповед. Освен това видях едно-единствено нещо или по-скоро един-единствен човек, господин дьо Морвел, убиеца на моя баща и на господин адмирала. Припомних си тогава, че преди година и половина в същата тази стая вечерта на двадесет и четвърти август ваше величество ми обеща, лично на мен, да накаже убиеца. Оттогава се случиха много важни събития и аз си помислих, че кралят не е сдържал обещанието си не поради липса на добра воля. Като видях Морвел на две крачки от мен, казах си, че небето само ми го изпраща. Ваше величество знае останалото. Нахвърлих се върху него като върху убиец и стрелях върху хората му като върху бандити.
Шарл нищо не отговори. Дружбата му с Анри го караше от известно време да вижда някои неща под друга светлина, а не както по-рано.
Кралицата-майка бе запомнила по повод Вартоломеевата нощ някои думи, казани от нейния син, които много приличаха на угризение на съвестта.
— Добре — каза Катерина, — но какво правехте вие в такъв час у наварския крал?
— О — отговори дьо Муи, — това е дълга история, но ако ваше величество има време да я изслуша…
— Да — каза Шарл, — говорете, желая да я чуя.
— Слушам. Ще изпълня желанието на ваше величество — каза дьо Муи, като се поклони.
Катерина седна, впивайки неспокоен поглед в младия водач на хугенотите.
— Слушаме ви — каза Шарл. — Тук, Актеон!
Кучето зае мястото, от което бе станало, преди да въведат задържания.
— Ваше величество — каза дьо Муи, — бях отишъл при наварския крал като пратеник на нашите братя — верни протестантски поданици на ваше величество.
Катерина направи знак на Шарл IX.
— Бъдете спокойна, майко, не пропускам нито дума. Продължавайте, господин дьо Муи, продължавайте, защо бяхте дошли?
— За да предупредя наварския крал — продължи дьо Муи, — че неговото отричане от религията го е лишило от доверието на партията на хугенотите. Но че в памет на неговия баща Антоан дьо Бурбон и по-специално в памет на майка му, мъжествената Жан д’Албре, чието име ни е твърде скъпо, хугенотите му оказват тази проява на уважение да го помолят да се откаже от правата си върху наварската корона.
— Какво разправя той? — извика Катерина, не можейки да се сдържи въпреки хладнокръвието си при този неочакван удар, който я порази.
— Аха — каза Шарл, — струва ми се, че тази наварска корона, която разнасят от глава на глава без мое позволение, все пак донякъде ми принадлежи.
— Хугенотите, ваше величество, повече от когото и да било са съгласни с принципа на сюзеренство, който кралят току-що подчерта. Те се надяваха, че ваше величество ще постави тази корона върху една глава, която му е скъпа.
— На мен? — каза Шарл. — Аз да я поставя върху глава, която ми е скъпа? Дяволска история! Чия глава имате пред вид, господине, не ви разбирам.
— Главата на херцог д’Алансон.
Катерина побледня като смъртник и просто разкъса дьо Муи с горящия си поглед.
— И брат ми д’Алансон знаеше ли това?
— Да, ваше величество.
— И съгласен ли беше да приеме тази корона?
— С одобрението на ваше величество, към когото ни препращаше.
— О — каза Шарл, — наистина тази корона ще подхожда чудесно на нашия брат д’Алансон. Пък аз да не се досетя досега. Благодаря, дьо Муи, благодаря. Винаги когато ви хрумнат подобни мисли, ще бъдете добре дошъл в Лувъра.
— Ваше величество отдавна щеше да бъде осведомен за този проект, ако не беше тази печална история с Морвел, поради която се страхувах, че съм изпаднал в немилост пред вас.
— Добре — намеси се Катерина, — но какво каза Анри за този проект?
— Наварският крал, ваше величество, се беше подчинил на желанието на братята си и отказът му от короната беше готов.
— В такъв случай — извика Катерина — вие би трябвало да имате този отказ.
— Разбира се, ваше величество — каза дьо Муи, — и случайно го нося със себе си с негов подпис и дата.
— И датата от преди случката в Лувъра ли е? — запита Катерина.
— Да, струва ми се, от предишния ден.
И дьо Муи измъкна от джоба си един отказ в полза на херцог д’Алансон, написан и подписан от ръката на Анри със споменатата дата.
— Бога ми, да — каза Шарл. — Всичко е по правилата.