Катерина, затаила гнева си, се върна в покоите си, откъдето отиде при Маргьорит.
Там завари Анри в домашно облекло. Той сякаш се готвеше да си ляга.
— Сатана — прошепна тя, — помогни на една клета кралица, за която господ не иска вече нищо да направи!
Глава 48
Две глави за една корона
— Помолете херцог д’Алансон да дойде при мен — заповяда Шарл, след като отпрати майка си.
Господин дьо Нансе, след заповедта на краля отсега нататък да се подчинява само на него, изтича от Шарл при брат му и му предаде нареждането без никакви заобикалки.
Херцог д’Алансон се разтрепери. Той винаги трепереше пред Шарл, а още повече откакто заговорничеше срещу него и имаше причини да се страхува.
Той се яви при брат си с пресметната бързина.
Шарл стоеше прав и свиреше ловна мелодия.
Още с влизането си херцог д’Алансон забеляза в прозрачните очи на Шарл един от онези изпълнени с ненавист погледи, които познаваше така добре.
— Викали сте ме, ваше величество. Какво искате?
— Искам да ви кажа, любезни братко, че като награда за голямото приятелство, което изпитвате към мен, днес реших да изпълня едно ваше съкровено желание.
— Мое желание?
— Да, ваше. Спомнете си за какво мечтаете от известно време без да се осмелите да ми го поискате, и аз ще изпълня това желание.
— Ваше величество — каза Франсоа, — кълна ви се, единственото ми желание е кралят да продължава да бъде здрав.
— В такъв случай радвайте се, д’Алансон. Неразположението, от което страдах, когато дойдоха поляците, премина. Благодарение на Анрио се спасих от разбеснелия глиган, който искаше да ме разпори, и сега се чувствам толкова добре, че не бих могъл да завиждам и на най-цветущия човек в моето кралство. Така че можете, без да се покажете лош брат, да желаете друго нещо, а не моето добро здраве, което и без това е чудесно.
— Нищо не желая, ваше величество.
— Как не, как не, Франсоа! — поде нетърпеливо Шарл. — Вие искате наварската корона, понеже сте се разбрали с Анрио и дьо Муи: с първия, за да се откаже, с втория, за да ви я извоюва. Е добре, Анрио се отказва от нея, дьо Муи ми предаде вашето желание и тази корона, която така горещо желаете…
— Какво тази корона? — запита д’Алансон с треперещ глас.
— Тази корона, дявол да го вземе, е ваша!
Д’Алансон страшно пребледня. Цялата му кръв се изтегли в сърцето, което едва не се пръсна, а после се разля по тялото и ярка руменина пламна по бузите му. Милостта на краля в тази минута го хвърляше в отчаяние.
— Но, Ваше величество — поде той, треперещ от вълнение, като напразно се мъчеше да се овладее, — аз нищо не съм искал, никога не съм пожелавал подобно нещо!
— Възможно е — каза кралят, — защото вие сте много скромен, братко. Но други са желали и са молили за вас.
— Ваше величество, кълна ви се, че никога…
— Не се кълнете в бога.
— Но, ваше величество, вие ме изпращате в изгнание!
— Как, Франсоа, вие наричате това изгнание! Дявол да го вземе, мъчно е да ви се угоди. Какво по-хубаво сте очаквали от това?
Д’Алансон прехапа отчаяно устни.
— Да — продължи Шарл с престорено простодушие, — не знаех, че сте толкова популярен, Франсоа, особено сред хугенотите. Но те ви искат и аз трябва да си призная сам, че съм се лъгал. Впрочем аз не бих могъл да пожелая нищо по-хубаво от това, да поставя начело на една партия, която от тридесет години враждува с нас, свой човек, мой брат, който ме обича и е неспособен да ми измени. Това ще ни успокои като с магическа пръчка, без да смятаме, че всички в нашето семейство ще станем крале. Само горкият Анрио ще остане просто мой приятел. Но той не е амбициозен и ще приеме тази титла, за която никой не предявява желание.
— О, ваше величество, вие грешите, аз желая тази титла… Кой има по-голямо право на нея освен мен? Анри ви е само зет, а аз съм ваш брат по кръв и по сърце. Ваше величество, моля ви, оставете ме при вас!
— Не, не, Франсоа — отговори Шарл, — това би значило да разруша вашето щастие.
— Защо?
— По хиляди причини.
— Помислете малко, ваше величество. Ще намерите ли друг такъв верен другар като мене. Не сме се разделяли с ваше величество още от детинство.
— Зная, зная. И понякога дори бих искал да ви видя по-далеч.
— Какво иска да каже кралят?
— Нищо, нищо… Аз си знам… О, какъв прекрасен лов ви чака там, Франсоа, аз направо ви завиждам. Знаете ли, че в тези дяволски планини ходят на лов за мечки, както ние тук ходим за глигани. Ще ни снабдите с чудесни кожи. Мечките ги убиват, знаете ли как? С кама. Причакват животното, възбуждат го, раздразват го. То тръгва срещу ловеца и на четири крачки от него се изправя на задните си крака. Точно в този момент ловецът забива камата в сърцето, както направи Анри с глигана при последния лов. Това е опасно, но вие сте храбър, Франсоа, и тази опасност ще ви достави истинско удоволствие.