— Да, да — прошепна Франсоа, — и аз съм забелязал, че Анри се държи прекалено смирено пред брат ми Шарл.
— Той умее да му угажда във всичко.
— И стига дотам чак, че ядосан, задето кралят постоянно му се подиграва за невежеството му в областта на лова със соколи, той е решил да го изучи. Вчера дори ме запита, да, именно вчера, дали нямам някоя хубава книга по този въпрос.
— Чакайте — каза Катерина, чиито очи заискриха, сякаш й хрумна внезапна идея. — Чакайте… и какво му отговорихте вие?
— Че ще потърся в библиотеката си.
— Добре — каза Катерина, добре. Той трябва да получи тази книга.
— Аз потърсих, ваше величество, но не намерих нищо.
— Аз ще намеря, аз… А вие ще му дадете книгата от ваше име.
— И какъв ще бъде резултатът от това?
— Имате ли доверие в мен, д’Алансон?
— Да, майко.
— Искате ли сляпо да ми се подчинявате по отношение на Анри, когото не обичате, каквото и да разправяте?
Д’Алансон се усмихна.
— И когото аз ненавиждам — продължи Катерина.
— Да, ще ви послушам.
— В други ден ще дойдете да вземете книгата оттук. Аз ще ви я дам, вие ще я занесете на Анри… и…
— И?…
— Предоставете останалото на бога, на провидението или на случайността.
Франсоа познаваше достатъчно добре майка си, за да знае, че тя няма навик да се уповава на бога, провидението или случайността, когато се отнася до нейните приятелства и вражди, но се въздържа и не прибави нито дума, а се поклони, за да покаже, че приема поръчението, и се оттегли.
„Какво искаше да каже тя? — помисли младият човек, изкачвайки се по стълбата. — Нищо не разбирам. Ясно ми е обаче, че тя действа срещу един общ неприятел. Защо да й се месим тогава?“
В това време Маргьорит чрез посредничеството на Ла Мол получи писмо от дьо Муи. Понеже между тези двама височайши съпрузи нямаше тайна по отношение на политиката, тя отвори писмото и го прочете.
Без съмнение то й се стори интересно, защото, възползувайки се от мрака, който вече се спускаше над стените на Лувъра, тя се плъзна в тайния проход, изкачи се по витата стълба и след като се огледа на всички страни внимателно, вмъкна се бързо като сянка и потъна в преддверието на наварския крал.
Никой не пазеше това преддверие, откакто бе изчезнал Ортон.
Това изчезване, за което не сме казали нищо повече, след като читателят видя как трагично завърши Ортон, много бе обезпокоило Анри. Той каза това на баронеса дьо Сов и на жена си, но нито едната, нито другата знаеха повече от него, само баронеса дьо Сов му съобщи някои подробности, от които можеше съвсем ясно да се заключи, че бедното момче е станало жертва на някаква машинация на кралицата-майка и че именно поради това едва ли не го бяха задържали с дьо Муи в странноприемницата „А ла Бел-Етоал“.
Друг на мястото на Анри би замълчал, защото не би се осмелил да каже каквото и да било. Но Анри пресмяташе всичко. Той разбра, че мълчанието му ще го издаде. Не може така да загубиш някой от служителите си, от доверениците си, без да се осведомиш за него, без да го потърсиш. И така, Анри се осведоми, потърси го, пита за него в присъствието на краля и кралицата-майка, разпита за Ортон всичко живо, от часовоите пред пропуска на Лувъра до капитана, който бдеше в преддверието на краля, но всички въпроси, всички постъпки бяха напразни. Анри изглеждаше така явно развълнуван и така привързан към своя нещастен отсъстващ служител, че заяви, че няма да го замести с никого, докато не се увери, че е изчезнал завинаги.
Затова преддверието, както казахме, бе пусто, когато Маргьорит влезе при Анри.
Колкото и тихо да стъпваше кралицата, Анри я чу и се обърна.
— Вие, ваше величество! — възкликна той.
— Да — отговори Маргьорит, — четете бързо.
И тя подаде на краля разтворения лист. Той съдържаше следните редове:
Ваше величество, настъпи моментът да изпълним нашия план за бягство. В други ден има лов със соколи край брега на Сена от Сен-Жермен до Мезон, тоест все покрай гората.
Идете на този лов, макар че ще бъде със соколи. Облечете под дрехата си здрава ризница, препашете най-острата си шпага. Възседнете най-бързия кон от вашата конюшня.
Към обед, тоест в разгара на лова, когато кралят се спусне след сокола, изплъзнете се сам, ако смятате да дойдете сам, или с наварската кралица, ако тя ви последва.
Петдесет души от нашите ще бъдат скрити в павилиона Франсоа I, от който имаме ключ. Никой няма да знае, че те са там, защото ще влязат през нощта и щорите ще бъдат спуснати.