Вие ще минете по алеята Виолет, в края на която ще ви чакам аз. Вдясно от тази алея, на малка поляна, ще бъдат с два коня господата Ла Мол и Коконас. С тези отпочинали коне вие и нейно величество наварската кралица ще можете да замените вашите, ако случайно са уморени.
Сбогом, ваше величество, бъдете готов. И ние ще бъдем готови.
— Вие ще бъдете готов — каза Маргьорит, произнасяйки след хиляда и шестстотин години думите, произнесени от Цезар на брега на Рубикон.
— Така да бъде, ваше величество — отговори Анри. — Аз не ще се отметна.
— Хайде, ваше величество, бъдете герой, това не е толкова трудно. Само трябва да следвате своя път. И пригответе ми хубав престол — каза дъщерята на Анри II.
Незабележима усмивка се плъзна по тънките устни на беарнеца. Той целуна ръка на Маргьорит и излезе пръв, за да огледа коридора, тананикайки си припева на една стара песен:
Тази предпазливост не беше излишна. Точно когато отваряше вратата на спалнята, херцог д’Алансон отвори вратата на преддверието. Анри даде знак на Маргьорит, а после каза високо:
— Ах, вие ли сте, братко? Заповядайте.
Кралицата разбра знака и се скри в будоара, пред вратата на който висеше плътна завеса.
Херцог д’Алансон влезе боязливо, оглеждайки се наоколо си.
— Сами ли сме, братко? — запита той полугласно.
— Напълно. Но какво се е случило? Вие изглеждате разстроен.
— Ние сме разкрити, Анри!
— Как така разкрити?
— Да, дьо Муи е бил задържан.
— Зная.
— Е, добре, дьо Муи е казал всичко на краля.
— Какво е казал?
— Казал е, че аз бих желал да получа наварския престол и че правя заговори, за да успея.
— Ах да му се не види макар! — каза Анри. — Значи, вие сте компрометиран, бедни братко! Как тогава не са ви задържали?
— Сам не зная. Кралят ме подигра, като се престори, че ми предлага наварския престол. Сигурно се е надявал да ми измъкне някое признание. Но аз не казах нищо.
— И добре сте направили, триста дяволи! — каза беарнецът. — Да се държим здраво. Животът и на двама ни зависи от това.
— Да — каза Франсоа, — много забъркан случай. Ето защо дойдох да ви питам вие какво мислите, че трябва да направя: да остана или да бягам.
— Вие сте видели краля, щом той ви е казал тези неща.
— Да, разбира се.
— Е, добре, трябвало е да прочетете мисълта му. Постъпете, както ви подсказва сърцето.
— Предпочитам да остана — отговори Франсоа.
Колкото и да умееше да се владее Анри, той не можа да сдържи едно радостно трепване и макар че то беше незабележимо и мимолетно, Франсоа го долови.
— Останете тогава — каза Анри.
— А вие?
— Бога ми — отговори Анри, — щом вие оставате, аз няма никаква причина да си отида. Аз щях да замина само за да ви последвам от преданост, за да не се разделя от един брат, когото обичам.
— Значи — каза д’Алансон, — край на всички наши планове. Вие се предавате без борба още при първата несполука.
— Аз — каза Анри — не смятам, че е несполука да остана тук. Благодарение на безгрижния си характер аз се чувствувам добре навсякъде.
— Така да бъде — каза д’Алансон. — Да не говорим повече за това. Само ако вземете някое ново решение, съобщете ми го.
— Дяволи рогати, разбира се, веднага ще ви кажа! — отговори Анри. — Нали се условихме да няма тайни помежду ни.
Д’Алансон прекрати разговора и си тръгна замислен, защото по едно време му се беше сторило, че завесата на будоара помръдна.
Действително, едва д’Алансон бе излязъл, завесата се вдигна и Маргьорит влезе в стаята.
— Какво мислите за това посещение? — запита Анри.
— Че се е случило нещо ново и важно.
— И какво мислите е то?
— Нямам представа, но ще узная.
— А междувременно?
— Междувременно не забравяйте да дойдете при мен утре вечер.
— В никакъв случай няма да забравя, ваше величество — каза Анри и целуна галантно ръка на жена си.
И Маргьорит се прибра също така предпазливо, както бе дошла.
Глава 49
Книгата за ловното изкуство
Тридесет и шест часа бяха изминали от събитията, които току-що разказахме. Едва се разсъмваше, но всичко живо в Лувъра се беше събудило, както ставаше обикновено в дните на лов, когато херцог д’Алансон се отправи към кралицата-майка, понеже тя го бе извикала.
Катерина не беше в спалнята си, но беше заповядала да го поканят да почака.
След няколко минути тя излезе от един таен кабинет, където никой нямаше право да влиза и където тя се оттегляше, за да прави химическите си опити.
От полуотворената врата или от дрехите на кралицата едновременно с нея в стаята нахлу силен мирис на тежък парфюм, а през отвора на вратата д’Алансон видя бял облак гъст дим като че ли от запалено ароматно вещество в лабораторията, която кралицата бе напуснала.