— Кой е там? — извика Маргьорит, докато Катерина даваше заповеди при вратата на четиримата придружаващи я придворни.
И сякаш изплашена от това внезапно нахлуване в стаята й, Маргьорит се показа иззад завесите в бял пеньоар, скочи от леглото и познавайки Катерина, целуна ръка на майка си с така добре изиграна изненада, че измами дори самата флорентинка.
Глава 14
Втората сватбена нощ
Кралицата-майка се огледа наоколо си светкавично. Кадифени пантофки на пода до леглото, дрехите на Маргьорит, пръснати по столовете, очите, които тя търкаше, за да се разсъни, всичко убеди Катерина, че е събудила дъщеря си.
Тогава тя се усмихна като жена, която е успяла в своите планове, и сядайки в едно кресло, каза:
— Да седнем и да поговорим, Маргьорит.
— Слушам ви, ваше величество.
— Време е — каза Катерина, затваряйки очи бавно, като човек, потънал в размишления или който се преструва, че размишлява дълбоко, — време е, дъще, да разберете колко брат ви и аз желаем да ви направим щастлива.
Уводът беше страшен за всеки, който познаваше Катерина.
„Какво ли ще ми каже!“ — помисли Маргьорит.
— Разбира се, като ви омъжихме — продължи флорентинката — ние извършихме политически акт, налаган често от сериозните интереси на тези, които управляват. Но трябва да признаем, клето дете, не сме помислили, че отвращението на наварския крал към вас, така млада, красива и съблазнителна, ще продължи упорито, и то до такава степен.
Маргьорит стана и загръщайки нощната си роба, се поклони тържествено пред майка си.
— Едва тази вечер научавам — каза Катерина, — защото иначе бих ви посетила много по-рано, едва сега научавам, че вашият мъж съвсем не ви оказва вниманието, което се дължи не само на една красива жена, но още повече на една френска принцеса.
Маргьорит въздъхна и Катерина, окуражена от това мълчаливо съгласие, продължи:
— Действително наварският крал поддържа публично връзки с една от моите придворни дами, която го обожава до непристойност, а презира любовта на жената, с която благоволихме да го свържем; това е нещастие, което ние не можем да предотвратим, ние, бедните всемогъщи, но за което най-дребният благородник в нашето кралство би наказал своя зет, като го извика на дуел или накара сина си да го извика.
Маргьорит наведе глава.
— Отдавна виждам, дъще — продължи Катерина, — по зачервените ви очи, по горчивите изблици срещу онази дьо Сов, че вашата сърдечна рана въпреки усилията ви не може да кърви само тайно.
Маргьорит потрепери: леко движение бе раздвижило завесите зад нея, но за щастие Катерина не забеляза нищо.
— Тази рана — продължи тя с нарастваща сърдечност и нежност, — тази рана, мое дете, трябва да бъде излекувана от ръката на майката. Тези, които, мислейки, че се грижат за вашето щастие, решиха брака ви и които в своята грижа за вас забелязват, че всяка нощ Анри дьо Навар сбърква покоите, тези, които не могат да позволят на кралче като него да обижда всеки миг жена с вашата красота, с вашия ранг и вашите достойнства, като ви презира и не се грижи за потомството си, тези, които най-сетне виждат, че при първия благоприятен вятър този безумен и безочлив човек ще се обърне срещу нашето семейство и ще ви изгони от своя дом, нима те нямат право да осигурят, отделяйки го от вас, вашето бъдеще по един достоен за вас и за вашето положение начин?
— И все пак, ваше величество — отговори Маргьорит, — въпреки всичките тези думи, пропити с майчина обич, които ме изпълват с радост и са чест за мене, ще си позволя да възразя на ваше величество, че наварският крал е мой съпруг.
Катерина трепна гневно и се приближи до Маргьорит.
— Той — каза тя, — ваш съпруг? Нима е достатъчно черквата да ви благослови, за да бъдете мъж и жена? Нима освещаването на брака се състои само в думите на свещеника? Той, ваш съпруг? Е, дъще, ако бяхте баронеса дьо Сов, можехте да ми отговорите така. Но, напротив, откакто оказахте на Анри дьо Навар честта да ви нарича своя жена, той дава на друга правата, които очаквахме от него, и дори в този момент — каза Катерина, повишавайки глас, — елате, елате с мен. Този ключ отваря стаята на баронеса дьо Сов и вие ще видите.
— О, по-тихо, по-тихо, ваше величество, моля ви — каза Маргьорит, — защото не само се лъжете, но и…
— Но и…?
— Но и ще събудите мъжа ми.
И при тези думи Маргьорит стана със сладострастна грация и без да загръща нощната си дреха, от чиито къси ръкави се подаваха изящните й, с чисти линии голи рамене и царствените й ръце, тя доближи пламъка на една розова свещ до леглото и като вдигна завесата, показа с пръст, усмихвайки се на майка си, гордия профил, черните коси и полуотворената уста на наварския крал, който, сякаш потънал в разхвърляното легло, спеше най-спокойно и дълбоко.