Наварският крал се усмихна и заповяда да въведат придворните. Точно когато го поздравяваха, той се престори, че изведнъж забелязва плаща си върху леглото на кралицата. Извини им се, че ги посреща така, взе плаща от ръцете на поруменялата Маргьорит и го закопча на рамото си. После, обръщайки се към тях, ги попита за новини от града и от двора.
Маргьорит наблюдаваше с крайчеца на окото лекото учудване, което се изписа по лицата на придворните от близостта между наварските владетели, когато един прислужник влезе, последван от трима-четирима благородници и съобщи за херцог д’Алансон.
За да го накара да дойде, Жийон му каза само, че кралят е прекарал нощта при жена си.
Франсоа влезе така бързо, че едва не събори тези, които го предшестваха. Първият поглед бе за Анри. Маргьорит бе удостоена едва с втория.
Анри му заговори с церемониален поклон. Маргьорит придаде на лицето си израз на най-съвършено душевно спокойствие.
С още един невъзмутим изпитателен поглед херцогът обхвана цялата стая, видя разхвърляното легло, двойната възглавница и шапката на краля, оставена на един стол. Той пребледня, но веднага се овладя и каза:
— Братко Анри, ще дойдете ли да играете тази сутрин с краля?
— Кралят ли ми прави тази чест — запита Анри, — или това е само внимание от ваша страна?
— Не, кралят не е казвал нищо — отвърна херцогът, малко смутен. — Но нали обикновено играете с него?
Анри се усмихна, защото от последната игра с краля бяха станали толкова сериозни събития, че нямаше да е чудно, ако Шарл IX е сменил своите партньори.
— Ще отида, братко — каза Анри усмихнато.
— Идете — каза херцогът.
— И вие ли си отивате? — запита Маргьорит.
— Да, сестро.
— Много ли бързате?
— Много.
— А ако ви помоля да ми отделите няколко минути?
Подобна молба, изречена от Маргьорит, беше толкова рядко явление, че херцогът я изгледа, почервенявайки и побледнявайки едно след друго.
„Какво ли ще му каже?“ — помисли Анри, не по-малко изненадан от херцог д’Алансон.
Маргьорит, сякаш отгатнала мислите на своя съпруг, се обърна към него:
— Ваше величество — каза тя с очарователна усмивка, — можете да отидете при краля, ако ви е приятно, защото тайната, която искам да разкрия на моя брат, вече ви е известна. Понеже вие почти ми отказахте, не бих желала да уморявам ваше величество още веднъж, повтаряйки пред него молбата, която като че ли не му беше приятна.
— За какво става дума? — запита Франсоа, гледайки учудено и двамата.
— Аха — каза Анри, почервенял от яд, — сетих се какво искате да кажете, кралице. Всъщност съжалявам, че нямам повече свобода. Но ако не можах да предложа на господин дьо Ла Мол гостоприемство, което да го осигури, то мога да препоръчам след вас на моя брат херцог д’Алансон лицето, за което вие се интересувате. Може би дори — прибави той, за да придаде по-голяма тежест на думите си, които сме подчертали, — може би дори брат ми ще измисли нещо, което ще ви позволи да запазите господин дьо Ла Мол… тук… близо до себе си… което ще бъде най-хубавото разрешение, нали, кралице?
„Чудесно, чудесно — помисли си Маргьорит, — те двамата заедно ще направят това, което нито единият, нито другият би направил сам.“
И тя отвори вратата на будоара и покани ранения да излезе, като подхвърли на Анри:
— Вие, ваше величество, ще обясните на брат ми защо толкова се интересуваме от господин дьо Ла Мол.
Анри, хванат натясно, разказа с две думи на херцог д’Алансон, наполовина протестантин от дух на противоречие, подобно на Анри, наполовина католик от благоразумие, как дьо Ла Мол пристигнал в Париж и как бил ранен, когато идвал да му донесе едно писмо от господин д’Ориак.
Когато херцогът се обърна, Ла Мол, излязъл от будоара, стоеше прав пред него.
Франсоа, като го видя така красив и така блед, следователно двойно по-привлекателен, почувствува дълбоко в душата си нов страх. И с ревността, и с честолюбието си той бе в плен на Маргьорит.
— Братко — каза тя, — този млад благородник, аз отговарям за него, ще бъде полезен на човека, който съумее да го използува. Ако вие го приемете при себе си, той ще намери във вас могъщ господар, а вие в негово лице предан служител. В тези времена трябва да си заобиколен с верни хора, братко, особено — добави тя, като сниши глас, така че само херцог д’Алансон да я чуе — когато си амбициозен и имаш нещастието да бъдеш само трети френски принц.