Тя постави пръст на устните си, за да покаже на Франсоа, че с тези няколко откровени думи не му бе разкрила цялата си мисъл.
— Освен това — добави тя — вие може би ще сметнете, противно на Анри, че съвсем не е прилично този млад човек да живее близо до моите покои.
— Сестро — каза живо Франсоа, — господин дьо Ла Мол, ако му е удобно, може да бъде настанен само след половин час в апартамента ми, където, мисля, няма да има от какво да се страхува. Ако той ме обича и аз ще го обичам.
Франсоа лъжеше, защото дълбоко в сърцето си той вече ненавиждаше Ла Мол.
„Добре, добре… значи, не съм се излъгала — прошепна на себе си Маргьорит, която видя как наварският крал смръщи вежди. — Ах, за да ви водя единия и другия, трябва да ви водя единия чрез другия. — После, допълвайки мисълта си, каза: — Хайде, хайде, Маргьорит, много добре, би казала Анриет.“
Действително след половин час Ла Мол, сериозно поучен от Маргьорит, целуна крайчеца на роклята й и се изкачи доста пъргаво за ранен по стълбата, водеща към апартамента на херцог д’Алансон.
Два-три дни изтекоха, през които доброто разбирателство между Анри и жена му като че ли все повече укрепна. Анри не бе приел публично католицизма, но се беше отказал от протестантството пред кралския духовник и присъстваше на всички утринни богослужения в Лувъра. Вечер той се запътваше демонстративно към покоите на жена си, влизаше през главния вход, разменяше няколко думи с нея, излизаше през малката тайна вратичка и се изкачваше при баронеса дьо Сов, която не бе пропуснала да го уведоми за посещението на Катерина и за безспорната опасност, която го заплашваше. Анри, осведомяван от две страни, удвояваше недоверието си към кралицата-майка, още повече, че лицето на Катерина неусетно започваше да се разведрява. Анри долови дори една сутрин по бледите й устни благосклонна усмивка. Този ден след много душевни терзания той едва се реши да хапне няколко яйца, които си свари сам. И пи само вода, след като я наляха от Сена пред него.
Убийствата продължаваха, обаче започваха да стихват вече. Бяха избили толкова хугеноти, че числото им съвсем намаля. По-голямата част бяха мъртви, мнозина бяха избягали, а някои още се криеха.
От време на време силна врява се надигаше в различни части на града. Това ставаше, когато намираха някой хугенот. Екзекуцията се извършваше повече или по-малко публично в зависимост от това дали нещастникът беше притиснат на някое място без изход, или можеше да избяга. Във втория случай радост заливаше квартала, където ставаше произшествието. Защото, вместо да се успокоят след изтребването на техните неприятели, католиците ставаха все по-жестоки и по-жестоки. И колкото по-малко жертви оставаха, толкова по-голямо настървение проявяваха те към тези нещастници.
Шарл IX много се беше пристрастил към лова на хугеноти. Когато не можеше да продължи самият той, наслаждаваше се от лова на другите. Един ден, връщайки се от игра на топка, която заедно с лова беше любимото му удоволствие, той влезе при майка си с радостно лице, последван от придворните си.
— Майко — каза той и целуна флорентинката, която, като забеляза доброто му настроение, се опита да отгатне причината. — Майко, нося ви добра новина. Смърт на всички дяволи, сега ще ви кажа нещо. Знаете ли, че знаменитият труп на негово сиятелство адмирала, който смятахме за загубен, се намери?
— Така ли? — възкликна Катерина.
— Боже мой, да! И вие като мен си бяхте помислили, че кучетата са се угощавали с него, нали, майко? Нищо подобно, моят народ, моят скъп народ, моят славен народ, е измислил нещо много по-умно: обесил е адмирала на кука в Монфокон.
— Е, и? — каза Катерина.
— И, скъпа майко — продължи Шарл IX, — много ми се иска да го видя, след като узнах, че е мъртъв, милият човек. Времето е хубаво, всичко ми се струва, че цъфти днес, въздухът е пълен с живот и ухания. Аз се чувствувам по-добре от когато и да било. Ако искате, майко, да отидем на коне до Монфокон.
— Бих, отишла с удоволствие, синко — каза Катерина, — ако не бях си уредила среща, която не искам да пропусна. Освен това на посещение на такъв забележителен човек като негово сиятелство адмирала трябва да поканим целия двор. Това ще бъде случай за тези, които умеят да наблюдават, да направят интересни наблюдения. Ще видим кой ще дойде и кой ще остане.
— Бога ми, имате право, майко, по-добре да отложим за утре. И така, пратете вие вашите покани и аз моите или по-добре да не каним никого. Ще съобщим само, че отиваме там. Така всеки ще бъде свободен да дойде или да не дойде. Сбогом, майко, ще отида да посвиря с ловджийския си рог.