След десет минути, благодарение на силното слънце, лицето на благородника стана толкова яркочервено, че сега пък белегът не беше в съответствие с останалото и изглеждаше жълт. Независимо от това нашият благородник остана много доволен от тази дъга и подсили цвета й с пласт червило. След това облече великолепна дреха, която един шивач му бе донесъл, преди изобщо да е поискал.
Така нагласен, напомаден, въоръжен от главата до петите, той слезе още веднъж в двора и погали големия черен кон, който не би имал равен на себе си по хубост без белега, който бе получил подобно на своя господар през последните граждански смутове от сабята на един наемник.
Впрочем, възхитен от своя кон, както и от самия себе си, този благородник, когото нашите читатели несъмнено са познали лесно, се метна на седлото четвърт час преди другите и огласи двора на двореца дьо Гиз с цвиленето на жребеца и със собствените си ругатни, произнесени с най-различен тон, докато го обуздаваше. След миг конят, напълно укротен, гъвкав и послушен, призна законното право на своя ездач. Но тази победа не бе удържана безшумно. И може би на това именно разчиташе нашият благородник, защото шумът привлече на прозореца една дама, която смелият конеукротител поздрави с дълбок поклон, а тя в отговор му се усмихна много любезно.
Пет минути по-късно херцогиня дьо Невер извика своя домоуправител.
— Господине, — запита тя, — поднесоха ли подходяща закуска на господин граф Анибал дьо Коконас?
— Да, ваша светлост — отговори домоуправителят, — тази сутрин той яде с по-голям апетит, отколкото обикновено.
— Чудесно, господине — каза херцогинята. После се обърна към своя пръв придворен.
— Господин д’Аргюзон — каза тя, — да вървим в Лувъра и, моля ви, наглеждайте граф дьо Коконас, защото той е ранен и е слаб. За нищо на света не бих желала да му се случи нещо. Това ще предизвика подигравките на хугенотите, които го мразят заради подвизите му през славната Вартоломеева нощ.
И яхвайки на свой ред коня си, херцогиня дьо Невер се отправи сияеща към Лувъра, където беше общата среща.
Беше два часът следобед, когато върволица конници, искрящи от злато, скъпоценности и великолепни дрехи, се появи по улица Сен-Дьони, излизайки иззад ъгъла на гробището Сент-Иносан, и се спусна под слънчевите лъчи между двата реда мрачни къщи като огромно влечуго с гъвкави пръстени.
Глава 16
Тялото на мъртвия неприятел винаги мирише хубаво
Никоя театрална трупа, колкото и богата да би била, не би могла да даде представа за това зрелище. Копринените пищни и лъскави дрехи, завещани като великолепна мода от Франсоа I на неговите наследници, не бяха още се превърнали в тесните и мрачни дрехи, които щяха да се носят по времето на Анри III, така че костюмът на Шарл IX, може би не така разкошен, но по-елегантен, отколкото костюмите от предшестващата епоха, блестеше в съвършеното съчетание на цветовете. В наши дни няма вече с какво да се сравни подобно шествие, защото ние сме свели парадното великолепие до симетрията и униформата.
Пажове, телохранители и дребни благородници, кучета и коне вървяха отстрани или отзад, превръщайки кралското шествие в истинска армия. Зад тази армия идваше простолюдието или по-точно казано простолюдието се тълпеше от всички страни.
Простолюдието вървеше отзад, отстрани и отпред, то викаше едновременно: „Да живее“ и „Долу“, защото различаваше в шествието мнозина отрекли се калвинисти, а простолюдието е злопаметно.
Същата сутрин в присъствието на Катерина и херцог дьо Гиз Шарл IX бе заговорил, като за най-естествено нещо, пред Анри дьо Навар да отидат до бесилката на Монфокон или по-скоро до осакатеното тяло на адмирала, който бе обесен там. Първата мисъл на Анри беше да помоли да го освободи от това посещение. Точно това очакваше и Катерина. При първите думи, изразяващи неохотата му, тя размени поглед и усмивка с херцог дьо Гиз, които Анри видя, изтълкува ги правилно и внезапно се поправи:
— Всъщност защо не? Аз съм католик и трябва да направя нещо за новата си религия.
И той се обърна към Шарл IX:
— Нека ваше величество разчита на мен. Винаги съм готов да го придружа, където и да отиде той.
И той хвърли бърз поглед наоколо си, за да преброи колко вежди се смръщиха.