Широка локва кръв се образува около тях.
— О, храбри, храбри Ла Мол! — извика Маргьорит, неспособна да сдържа възхищението си. — Прости, хиляди пъти прости, че те подозирах в слабост. — И очите й се напълниха със сълзи.
— Уви — прошепна херцогинята, — безстрашни Анибал! Кажете, кажете, ваше величество, виждали ли сте някога два по-храбри лъва? — И тя избухна в ридания.
— Бога ми, славни удари бяха — каза капитанът, като се мъчеше да спре кръвта, избликваща на вълни. — Хей, вие, елате насам! По-бързо, по-бързо, елате!
Той отправи тези думи към един човек, седнал на капрата на някаква червена каручка, който се появи във вечерния здрач, пеейки старата песен, която навярно му бе припомнило чудото в гробището Сент-Иносан.
— Хей! — повтори капитанът. — Елате, като ви викат. Не виждате ли, че тези благородници имат нужда от помощ!
Човекът с каручката, чиято отблъскваща външност и грубо лице бяха в странно противоречие с тихата идилична песен, спря коня, слезе и се наведе над двете тела.
— Чудесни рани — каза той, — но аз мога да правя и по-хубави.
— Кой сте вие? — запита Маргьорит, обзета неволно от ужас, който не можа да овладее.
— Ваше величество — отговори човекът, като се поклони до земята, — аз съм метр Кабош, палачът на Парижката община, и идвам да закача на тази бесилка някои приятели на адмирала.
— Чудесно, аз пък съм наварската кралица — отговори Маргьорит, — хвърлете тук труповете, поставете в каруцата покривалата на нашите коне и извозете внимателно зад нас тези двама благородници до Лувъра.
Глава 17
Събратът на метр Амброаз Паре
Каручката с Коконас и Ла Мол се отправи обратно към Париж, следвайки в мрака групата, която и служеше за водач. Тя спря пред Лувъра и коларят й получи богато възнаграждение. Пренесоха ранените у херцог д’Алансон и изпратиха да извикат метр Амброаз Паре.
Когато той пристигна, нито единият, нито другият бяха дошли още в съзнание.
От двамата по-леко ранен беше Ла Мол. Шпагата беше минала под дясната мишница, но не бе засегнала никакъв важен орган. Колкото до Коконас, белите му дробове бяха пронизани и дъхът му излизаше от раната така, че пламъкът на свещта потрепваше.
Метр Амброаз Паре каза, че не отговаря за живота му. Херцогиня дьо Невер беше отчаяна, защото именно тя, уверена в силата, ловкостта и смелостта на пиемонтеца, беше възпряла Маргьорит да попречи на дуела. Тя с удоволствие би отнесла Коконас в двореца дьо Гиз, за да му окаже за втори път грижите, които му бе оказала първия път, но мъжът й всеки момент можеше да пристигне от Рим и настаняването на този непознат в семейното огнище щеше да му се види твърде странно.
За да скрие причината за раните, Маргьорит беше наредила да отнесат двамата мъже у брат й, където и без това единият беше вече настанен, като обясни, че двамата благородници са паднали от конете по време на разходката. Но истината беше разпространена от възхитения капитан, свидетел на двубоя, и скоро в двора се разнесе славата на двамата нови герои.
Лекувани от същия хирург, двамата ранени минаха през различни фази на възстановяване в зависимост от различното естество на раните им. Ла Мол, който бе по-леко засегнат, пръв дойде в съзнание. Коконас, обзет от страшна треска, се възвръщаше към живота с ужасно бълнуване.
Макар че беше в една стая с Коконас, Ла Мол, когато дойде в съзнание, не го видя, или поне с нищо не показа, че го е видял.
Коконас, напротив, щом отвори очи, се втренчи в Ла Мол и изражението му показваше, че загубената кръв никак не бе намалила настървението на този огнен темперамент.
Коконас помисли, че сънува и в съня си вижда своя враг, когото на два пъти се бе надявал, че е убил, но сънят наистина продължаваше прекалено много. След като най-напред видя Ла Мол, легнал като него, превързван като него от хирурга, той видя как Ла Мол се повдига на леглото, където самият той още беше прикован от треската, слабостта и болката, после го видя как става, разхожда се под ръка с лекаря, после с бастун и накрая тръгна съвсем сам.
Коконас, все още бълнуващ, наблюдаваше различните периоди на възстановяването на своя противник ту с безжизнени очи, ту яростен, но винаги заплашителен.