— Добре, господине — каза благородникът, — добре, поднесете ни омлет. Петдесетте екю са за господин Грегоар.
— О! — извика Ла Юриер. — Вие действително, благородни господа, сте принцове по сърце и можете да разчитате на мен на живот и на смърт.
— В такъв случай — каза Коконас — пригответе ни омлет, без да пестите масло й сланина. — После погледна часовника и добави: — Бога ми, Ла Мол, прав си. Имаме още три часа и по-добре да ги прекараме тук, отколкото където и да е другаде. Още повече, че ако не се лъжа, тук сме на половината път до Пон Сен-Мишел.
И двамата приятели седнаха в дъното на малката зала на същата маса, на която бяха седели през прословутата вечер на 24 август 1572 година, когато Коконас бе предложил на Ла Мол да залагат на първата любима.
Да признаем, че за чест на морала на нашите двама млади герои нито на единия, нито на другия тази вечер дори през ум не му мина да направи подобно предложение.
Глава 19
Жилището на метр Рьоне, парфюмерист на кралицата-майка
В епохата на нашето повествование, за да се премине от едната част на града в другата, съществуваха пет моста — едни каменни, а други дървени. При това тези пет моста бяха свързани само със Сите. Те се наричаха Пон де Мьоние, Понт-о-Шанж, Пон Нотр-Дам, Льо Пти-Пон и Пон Сен-Мишел.
На другите места, където беше необходимо съобщение, имаше плоскодънни лодки, които заместваха донякъде мостовете.
Тези пет моста бяха отрупани с къщи, както и днес е Понте-Векио във Флоренция.
Между тези пет моста, всеки от които си има своята история, ще се спрем по-специално на Пон Сен-Мишел.
Пон Сен-Мишел бе построен от камък през 1373 година и въпреки привидната си здравина едно прииждане на Сена го разруши отчасти на 31 януари 1408 година. През 1416 година той отново бе построен от дърво, но водата пак го отнесе през нощта на 16 декември 1547 година. Към 1550 година, тоест 22 години преди епохата на разказваните от нас събития, го построиха отново от дърво и макар че вече се нуждаеше от поправка, минаваше за доста здрав.
По средата на моста, точно срещу малкото островче, на което бяха изгорени тамплиерите и където днес се намира насипът на Пон-Ньоф, бе построена дъсчена къща с надвиснал покрив като клепач на огромно око. През единствения прозорец на първия етаж, над херметически затворените прозорци и врата на партера, прозираше червеникава светлина, която привличаше погледите на минувачите върху ниската широка фасада, боядисана в синьо, с богати позлатени корнизи. Нещо като фриз, който разделяше партера от първия етаж, изобразяваше множество дяволи в най-смешни пози, а между фриза и прозореца на първия етаж на широка лента, синя като фасадата, беше написано:
РЬОНЕ ФЛОРЕНТИНЕЦЪТ, ПАРФЮМЕРИСТ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА-МАЙКА
Вратата на дюкянчето, както вече казахме, беше добре залостена. Но по-добре от резетата къщата бе защитена от нощни нападения от страшната репутация на собственика, така че минувачите, които пресичаха моста на това място, винаги гледаха да минат край къщите от отсрещната страна, сякаш искаха да избягнат мириса на парфюмите, достигащ до тях през стената.
Нещо повече дори. Съседите отляво и отдясно, страхувайки се, че ще се изложат от това съседство, след като метр Рьоне се настани на Пон Сен-Мишел, изоставиха и единият, и другият жилищата си, така че двете къщи до къщата на Рьоне бяха пусти и затворени. Впрочем въпреки тази самота и изоставеност закъснелите минувачи бяха виждали да избликват през затворените капаци на пустите къщи някакви светли лъчи и уверяваха, че чували шумове, подобни на стенания, който доказваха, че някакви същества посещават двете къщи. Само не знаеха дали тези същества принадлежат на този свят или на онзи.
В резултат на това обитателите на двете къщи, до запустелите, се питаха от време на време дали няма да е по-благоразумно и те да постъпят като съседите си.
Несъмнено, като знаеше, че вдъхва ужас, метр Рьоне си позволяваше да свети и след определения час. Нито пазачът, нито стражите се осмеляваха да безпокоят човека, двойно приближен на нейно величество като съотечественик и неин парфюмерист.
Тъй като предполагаме, че читателят, поумнял от философстването на осемнадесети век, вече не вярва нито на магии, нито на магьосници, каним го да влезе с нас в това жилище, което в тази епоха на суеверие всяваше дълбок ужас.
Дюкянчето на партера е мрачно и пусто от осем часа вечер, когато се затваря, за да го отворят на другия ден, понякога много късно. Тук се продават всеки ден парфюми, кремове и козметични средства от всякакъв вид, приготвени от изкусния химик. Двама чираци му помагат в продажбата на дребно, но те не спят в къщата, а на улица Каландр. Вечер излизат малко преди да затворят дюкянчето. Сутрин се разхождат, докато го отворят.