Рьоне написа на малка лента от червена хартия някакви кабалистични знаци, наниза книжката на стоманена игла и прободе с иглата сърцето на статуетката.
Странно. От раната избликна капка кръв. Той запали хартията.
Иглата се нагорещи, восъкът около нея пресуши капчицата кръв.
— По същия начин — каза Рьоне — чрез силата на симпатията вашата любов ще прониже и ще изгори сърцето на жената, която обичате.
Коконас, който беше свободомислещ, се подсмиваше под мустак и тихо се подиграваше, но Ла Мол, влюбен и суеверен, усещаше как ледена пот оросява корените на косите му.
— А сега — каза Рьоне, — доближете устни до устните на статуетката и кажете: „Маргьорит, обичам те, ела, Маргьорит.“
Ла Мол се подчини.
В този момент някой отвори вратата на втората стая, чуха се леки стъпки. Коконас, любопитен и невярващ, измъкна камата си и страхувайки се, че ако понечи да вдигне завесата, Рьоне ще му отправи същия упрек, както когато се бе опитал да отвори вратата, разцепи с камата си дебелия плат и доближавайки се до отвора, нададе изненадан вик, на който отговориха възклицанията на две жени.
— Какво става? — запита Ла Мол и едва не изпусна восъчната фигура, която Рьоне измъкна от ръцете му.
— Става това — отговори Коконас, — че херцогиня дьо Невер и нейно величество Маргьорит са там.
— Е, добре, неверници — каза Рьоне с мрачна усмивка, — съмнявате ли се още в силата на симпатията?
Ла Мол се вкамени, като видя своята кралица. Коконас загуби за миг присъствие на духа, познавайки херцогиня дьо Невер. Единият си представи, че чародействата на метр Рьоне са призовали сянката на Маргьорит, другият, като видя открехнатата врата, през която бяха влезли двата очарователни призрака скоро намери по-просто и по-материално обяснение на това чудо.
Докато Ла Мол се кръстеше и въздишаше сърцераздирателно, Коконас, който бе имал достатъчно време да си задава философски въпроси и да изпъди злия дух с помощта на ръсилото, наречено неверие, виждайки през отвора на завесата изумлението на херцогиня дьо Невер и малко саркастичната усмивка на Маргьорит, прецени, че моментът е решителен и разбирайки, че човек може да каже за приятеля си това, което не се осмелява да каже за самия себе си, вместо да се отправи към херцогиня дьо Невер, отиде при Маргьорит и коленичейки на земята, както обикновено представяха по панаирите великия Артаксеркс, се провикна с глас, на който свистенето от раната в дробовете придаваше още по-голяма мощност:
— Ваше величество, в този миг, по желание на моя приятел граф дьо Ла Мол, метр Рьоне призоваваше вашата сянка. За мое най-голямо удивление вашата сянка се появи, съпроводена от тяло, твърде скъпо за мен, което представям на моя приятел. Сянко на нейно величество наварската кралица, бихте ли казали на тялото на вашата придружителка да мине от другата страна на завесата?
Маргьорит се разсмя и направи знак на Анриет, която премина от другата страна.
— Ла Мол, приятелю мой, бъди красноречив като Демостен, като Цицерон, като господин канцлера дьо л’Оспитал и помисли, че животът ми зависи от това дали ще убедиш тялото на херцогиня дьо Невер, че аз съм нейният най-верен, най-покорен и най-предан служител.
— Но… — измърмори Ла Мол.
— Прави, каквото ти казвам, а вие, метр Рьоне, пазете някой да не ни обезпокои.
Рьоне се подчини.
— Дявол да го вземе, господине — каза Маргьорит, — вие сте умен човек, слушам ви, хайде, какво ще ми кажете?
— Ще ви кажа, ваше величество, че сянката на моя приятел, защото това е сянка, доказателство имате, тъй като тя не промълвя нито дума, ще ви кажа, че тази сянка ме умолява да използвам способността на тялото да говори ясно, за да ви кажа: „Прекрасна сянко, този така безплътен благородник Ла Мол е загубил тялото и дъха си поради вашите неумолими очи. Ако бяхте самата вие, щях да кажа на метр Рьоне да ме продъни в някоя сярна яма, вместо да държа такъв език пред дъщерята на крал Анри II, сестрата на крал Шарл IX и съпругата на наварския крал. Но сенките са лишени от каквато и да било земна гордост и не се сърдят, когато ги обичат. Затова помолете своето тяло, господарке, поне малко да обикна душата на бедния Ла Мол, най-изтерзаната душа, душа, измъчена първо от приятелството, което й нанесе три рани с шпага в корема, душа, обжарена от огъня на вашите очи, огън, хиляди пъти по-изтребителен от всички пъклени огньове. Имайте милост към тази бедна душа, обикнете малко това, което някога беше хубавият Ла Мол, и ако сте лишена от глас, направете поне един жест, усмихнете се. Душата на моя приятел е много интелигентна и ще ви разбере. Направете нещо, дявол да го вземе, или ще пронижа с шпагата си Рьоне, за да използува властта си над сенките и да принуди вашата, която вече призова тук, да направи неща, не съвсем прилични за една честна сянка, каквато ми изглеждате.“