Глава 20
Черните кокошки
Време беше двете двойки да изчезнат. Катерина пъхна ключа в ключалката на втората врата точно когато Коконас и херцогиня дьо Невер излизаха през долния изход, така че кралицата-майка чу скърцането на стълбата под стъпките на бегълците. Тя хвърли около себе си изпитателен поглед и спирайки подозрителните си очи на Рьоне, който се кланяше прав пред нея, запита:
— Кой беше тук?
— Влюбени, които се успокоиха, след като им казах, че действително се обичат.
— Все едно — каза Катерина, като сви рамене, — има ли още някой тук?
— Никой освен ваше величество и мен.
— Направихте ли каквото ви поръчах?
— За черните кокошки ли?
— Да.
— Те са готови, ваше величество.
— Ах, защо не бяхте евреин! — промърмори Катерина.
— Аз евреин, ваше величество, защо?
— Защото тогава бихте могли да прочетете в безценните староеврейски писания за жертвоприношенията. Накарах да ми преведат едно от тях и там е казано, че евреите не са търсили предзнаменования като римляните нито в сърцето, нито в черния дроб. Те са се ръководели от разположението на мозъка и в буквите, очертани върху него от могъщата ръка на съдбата.
— Да, ваше величество, и аз съм чувал същото от един стар равин, мой приятел.
— Тези букви — продължи Катерина — са пророчески. Само че халдейските мъдреци препоръчват…
— Какво?… — попита Рьоне, виждайки, че кралицата се колебае да продължи.
— Препоръчват опитът да се извършва върху човешки мозъци, които са по-развити и по-добре се подчиняват на желанието на молителя.
— Уви — каза Рьоне, — ваше величество знае добре, че това е невъзможно.
— Ако не невъзможно, то поне мъчно — каза Катерина, — защото, ако знаехме това през Вартоломеевата нощ… Ех, Рьоне, каква богата реколта беше! При първия осъден… няма да забравя. Но докато чакаме, да опитаме в кръга на възможното. Готова ли е стаята за жертвоприношения?
— Да, ваше величество.
— Да отидем там.
Рьоне запали свещ, направена от различни вещества, чийто състав личеше по миризмата — ту тънка и остра, ту отвратителна и задушаваща. После, като светеше на Катерина, той мина пръв в стаичката.
Катерина лично избра от жертвените инструменти един синкав стоманен нож, докато Рьоне взе едната от кокошките, които шареха с неспокойните си погледи от ъгъла.
— Как ще процедираме?
— Ще се допитаме до черния дроб на едната и до мозъка на другата. Ако двата опита дадат същите резултати, ще трябва да им повярваме, особено ако резултатите се покриват с получените по-рано.
— С какво ще започнем?
— С черния дроб.
— Добре — каза Рьоне.
Той привърза кокошката върху малкия олтар за две халки, поставени от двете страни, така че животното, обърнато по гръб, можеше да се бъхти, без да се освободи.
Катерина разпори гърдите на кокошката с един замах, кокошката нададе три крясъка и издъхна, след като дълго пърхаше.
— Пак извика три пъти — прошепна Катерина, — три знамения за смърт!
После отвори тялото.
— И черният дроб виси наляво — продължи тя, — пак наляво. Тройна смърт, последвана от падане на династията. Не ти ли се вижда ужасно това, Рьоне?
— Ваше величество, трябва да видим дали предсказанията на втората жертва ще съвпаднат с първата.
Рьоне отвърза трупа на кокошката и го хвърли в един ъгъл, после се отправи към другата, която, предчувствайки, че ще я сполети същата съдба, се опита да се измъкне, като затича из стаичката, и най-сетне, заклещена в един ъгъл, хвръкна над главата на Рьоне и изгаси магическата свещ в ръката на Катерина.
— Виждате ли, Рьоне — каза кралицата, — така ще угасне нашата династия. Смъртта ще духне над нея и тя ще изчезне от лицето на земята. А при това имам трима синове… трима синове — прошепна печално тя.
Рьоне взе от ръцете й изгасената свещ и отиде да я запали в съседната стая. Когато се върна, видя, че кокошката бе напъхала глава във фунията.
— Този път — каза Катерина — ще избягна крясъците, защото ще й отрежа главата с един замах.
И действително, щом вързаха кокошката, Катерина отсече главата й с един замах. Но в предсмъртната конвулсия човката се отвори три пъти и се затвори завинаги.
— Виждаш ли! — възкликна Катерина ужасена. — Не можа да извика три пъти, но въздъхна три пъти. Три, винаги три! Те ще умрат и тримата. Всичките тези животни, преди да умрат, броят и крещят до три. Да видим сега какво ще ни каже главата.
Катерина разряза избледнелия гребен на птицата, отвори внимателно черепа и отделяйки го така, че да открие двете мозъчни полукълба, се помъчи да различи някаква буква в кървавите гънки на мозъчното вещество.