— Ето пак — плесна тя с ръце, — пак същото, и този път по-ясно от когато и да било. Ела и виж!
Рьоне се приближи.
— Коя е тази буква? — запита го Катерина, като му посочи едно очертание.
— „А“ — отговори Рьоне.
— Колко пъти се повтаря? Рьоне преброи и каза:
— Четири пъти.
— Е, добре, какво значи?… Да, виждам. Това означава Анри IV. О! — извика тя и хвърли ножа. — Потомството ми е прокълнато!
Ужасно беше лицето на тази пребледняла като смъртник жена, осветена от зловеща светлина, сгърчила конвулсивно окървавените си ръце.
— Той ще царува — каза тя с отчаяна въздишка, — ще царува!
— Ще царува — повтори Рьоне, потънал в дълбок размисъл.
Но скоро мрачното изражение от лицето на Катерина се заличи, сякаш озарено от мисъл, породена дълбоко в мозъка й.
— Рьоне — каза тя, протягайки ръка към флорентинеца, без да вдига глава, — чувал ли си тази страшна история за един лекар от Перуза, който отровил наведнъж с един крем дъщеря си и нейния любовник?
— Да, ваше величество.
— И този любовник кой беше? — продължи Катерина все така замислена.
— Крал Владислав, ваше величество.
— А, да, вярно. Знаете ли повече подробности по тази история?
— Имам стара книга, в която се разказва за нея — отговори Рьоне.
— Е, добре, да минем в другата стая, ще ми дадете тази книга.
Двамата излязоха от стаичката и Рьоне затвори вратата.
— Ваше величество ще заповяда ли да правя нови жертвоприношения? — запита флорентинецът.
— Не, Рьоне, не. Засега съм достатъчно убедена. Ще почакаме, докато се сдобием с главата на някой осъден, и в деня на екзекуцията ще се условиш с палача да ти я даде.
Рьоне се поклони в знак на съгласие, после се приближи със свещ до лавиците, където бяха подредени книги, качи се на един стол, измъкна една и я подаде на кралицата.
Катерина я отвори.
— Какво е това? — запита тя. — „За начина да се обучават и хранят мъжки соколи, ястреби, ловджийски соколи, за да бъдат храбри и винаги готови да летят.“
— Ах, извинете, ваше величество, сбъркал съм. Това е произведение, за лова, написано от един учен, Лукоа, за знаменития Кастручо Кастракани, поставил съм тази книга до другата и понеже е със същата подвързия, излъгах се. Впрочем това е много ценна книга. От нея има само три екземпляра. Единият е запазен в библиотеката във Венеция, другият бил купен от вашия прадядо Лоренцо и подарен от Пиетро Медичи на крал Шарл VIII, когато той минал през Флоренция. А това е третият.
— Ценя тази рядка книга — каза Катерина, — но понеже нямам нужда от нея, връщам ви я.
И с дясната си ръка тя пое другата книга, а с лявата му върна първата.
Този път Рьоне не бе сбъркал. Това наистина беше желаната книга. Той слезе от стола, прелисти я и я подаде отворена.
Катерина седна до една маса. Рьоне постави пред нея магическата свещ и на светлината на синкавия й пламък Катерина прочете полугласно няколко реда.
— Добре — каза тя, затваряйки книгата, — това е всичко, което исках да узная.
После стана, остави книгата на масата, като отнесе със себе си мисълта, покълнала в ума й, която трябваше само да узрее.
Рьоне чакаше почтително със свещ в ръка кралицата, която сякаш се готвеше да се оттегли, да му даде нови заповеди или да му постави нови въпроси.
Катерина направи няколко крачки с наведена глава, с пръст на уста, без да говори.
После, спирайки се внезапно пред Рьоне, тя се взря с кръглите си като на граблива птица очи в него и завита:
— Признай, че си приготвил някакво любовно питие за нея?
— За кого? — запита Рьоне и потрепера.
— За оная, дьо Сов.
— Аз ли, ваше величество! — възкликна Рьоне. — Нищо подобно!
— Нищо подобно ли?
— Кълна се в душата си!
— И все пак тук има някаква магия, защото той лудо я обича. Макар да не се слави с постоянство.
— Кой, ваше величество?
— Той, проклетият Анри, този, който ще наследи моите трима синове, този, когото един ден ще наричат Анри IV и който на всичко отгоре е син на Жан д’Албре.
И Катерина придружи последните си думи с въздишка, от която Рьоне потрепера, защото си спомни за онези знаменити ръкавици, които бе приготвил по нейна заповед за наварската кралица.
— Значи, той все още ходи при нея? — запита Рьоне.
— Да — отговори Катерина.
— Мислех, че наварският крал се е влюбил в жена си.
— Комедия, Рьоне, комедия. Не зная с каква цел, но всички са се съюзили, за да ме измамят. Дори моята дъщеря Маргьорит е против мен. Може би също се надява след смъртта на братята си да стане френска кралица.
— Да, може би — каза Рьоне замислено, отговаряйки като ехо на страшното съмнение на Катерина.